Мошеникът

Стан и Шийла проследиха Виктория до летището на Атлантик Сити и я видяха да си купува билет. Когато се отдалечи, те хукнаха към гишето, изблъскаха ядосаните клиенти, показаха значките си и научиха, че Виктория ще пътува със следващия полет за Сан Франциско. Самолетът щеше да излети след час.

Стан Келерман се обади в кабинета на Гил Грей, откъдето му казаха, че областният прокурор е в командировка. Свързаха се с хотелската стая на Гил и намериха безличния областен прокурор точно когато се бе върнал от голф. Обясниха му какво става и той се умълча. Умът му преценяваше евентуалните възможности.

— Какво искате да направим? — попита Стан. — Не мога да напусна Атлантик Сити без специално разрешение за преместване, но можем да кажем на колегите да чакат в Сан Франциско. Знам номера на полета й. Ще изпратим нейна снимка на агентите там.

— Чакайте малко — каза Гил, притисна слушалката до гърдите си и се опита да анализира ситуацията.

Трудно му беше да повярва, че Виктория Харт се е поддала на корупция, но инак не би отишла в телевизията и не би го обвинила в несправяне с работата. Може би онази заплаха към Джо Рина не беше толкова глупава, колкото първоначално помисли. Ако току-що си загубил най-важния си свидетел, какъв по-добър начин да прикриеш следите си от този да атакуваш Рина? Виктория все още се водеше на работа в канцеларията на Гил. Това можеше да се окаже смущаващо от политическа гледна точка. Грийн най-сетне бе успял да се включи в краткия списък на кандидати за заместник-губернатор. Един скандал в прокуратурата щеше да бъде пагубен, освен ако не съумееше да направи така, сякаш той е режисирал разследването, за да изкорени корупцията. После щеше да се възползва от това. Вече се чуваше как на пресконференцията казва: „Не става дума за политика, а за неподкупно правителство“. Можеше да има страхотен телевизионен отзвук, ако контролираше нещата.

Той отново долепи слушалката до ухото си и се прокашля.

— Добре. Проследете я в Калифорния и ме дръжте в течение. Ако направи нещо незаконно, арестувайте я и незабавно ме информирайте. И благодаря за обаждането.

— Няма защо.

Виктория се качи на самолета. Стан се преоблече като стюард и отиде да види дали тя не е с някой от старите им познайници. Прокурорката беше сама. До нея не седеше никой. Келерман прегледа списъка на пътниците и се върна.

— Имаме ли някой познат на борда? — попита Шийла.

Той дори не я погледна. Само изсумтя, а тя отново стисна зъби. Този тип наистина я вбесяваше.

Биано посрещна Виктория на летището в Сан Франциско. Друг екип от агенти на ФБР ги видя как се целунаха, хванаха се за ръце и излязоха от залата. Двамата цивилни агенти ги последваха на дискретно разстояние.

Старшият се казваше Грейди Хънт — нисък и набит тип с плоско лице. Прякорът му беше Окото на чука и му подхождаше. До него вървеше Дени Денистън — висок, русокос и обикновено облечен в костюми в светли тонове и ризи в пастелни цветове. Говореше спокойно, но имаше избухлив нрав, който му бе спечелил прозвището Изненадата.

— Знаеш ли кой е мъжът? — попита Грейди.

— Струва ми се познат. Мисля, че съм го виждал някъде.

Двамата се качиха в колата и зачакаха. След няколко минути мишените потеглиха с жълт форд. Грейди включи на скорост и пое след тях.

— Виждал съм този тип някъде. Може би на снимка на стената в главното управление — размишляваше Денистън.

В същия миг Грейди щракна с пръсти.

— Не е на стената, а в списъка. Казва се… Нещо с „Б“…

— Биано Бейтс. Той е в списъка на десетте най-търсени престъпници — досети се Денистън. Той работеше сума ти години във ФБР, но още не му се бе случвало да види някой от този списък. — По дяволите! Какво ще правим сега?

— Да се обадим в управлението.

Обадиха се в Ню Джърси и разговаряха със Стан Келерман, който ги свърза с Гил Грийн.

— Оказва се, че Вики Лисицата не е чак толкова хитра, а? — подхвърли Стан.

— Тя общува с известен престъпник. Извършила е куп нарушения. Тази работа може да се окаже голяма. Идвам при вас — каза Гил, който вече изчисляваше на ум политическите дивиденти.

— Какво да кажа на екипа в Сан Франциско? — попита Стан.

— Там се мъти нещо голямо. Искам да разбера всичко, преди да пристъпя към действие. Изчакайте, докато Виктория остане сама и я задръжте. Заведете я в сградата на ФБР. Следете Бейтс, но не го арестувайте. Взимам първия самолет.

Грейди Хънт и Дени Денистън проследиха Виктория и Биано до един малък, но чист двуетажен мотел до яхтклуба „Голдън Гейт“. След пет минути мотелът беше обсаден от пет екипа. Всички бяха готови за действие.

В три и трийсет Биано се качи в жълтия форд. Отправи се към Маркет стрийт. Два екипа тръгнаха след него, а останалите влязоха в мотела.

Виктория беше в стая 22. Те избиха вратата без предупреждение.

— Стой! Не мърдай! ФБР — изкрещя Грейди Хънт и насочи деветмилиметровия пистолет „Берета“ към вътрешната стена. — Лягай на пода! Веднага!

Виктория разопаковаше багажа си и ги погледна стресната.

— Какво правите? — заеквайки попита тя.

— По лице! Веднага!