Мошеникът

Стаята беше великолепна. Имаше големи прозорци, гледащи към Бродуок на юг и към Атлантическия океан на изток. Виктория бързо огледа кабинета. Западната стена беше отрупана със задължителните снимки — Джо Рина с известни личности, кинозвезди и дори двама президенти, хилещи се глуповато в присъствието на мафиотския бос. Предметите на изкуството бяха безценни. Някои бяха поставени в стъклени витрини. Виктория разгледа индианските съкровища, датиращи от тринайсети век и трофеите от голф, остави снимките на бюрото, седна на един стол с висока облегалка и зачака.

Двайсет минути по-късно той влезе забързан в кабинета, навивайки ръкавите на ризата си. Изглежда закъсняваше. Приближи се до бюрото, видя снимките и ги взе.

— Направени са вчера от екипа за електронно наблюдение на ФБР във Фресно, Калифорния — каза тя.

Джо се обърна рязко. Виктория се изправи.

— Какво правиш тук? — попита той.

Гласът му беше изненадващо спокоен, като се имаше предвид обезпокоителното присъствие в кабинета му.

— Дойдох да видя дали ще мога да разруша нещо — отговори тя, приближи се до масата със съкровищата на ацтеките и взе една малка статуя.

Джо отиде до ценния предмет, но не го грабна от ръцете й.

— Не се притеснявай. Онова, което искам да разруша, е по-ценно от това — каза Виктория и внимателно я остави.

— Попитах как влезе тук.

— Нямаше никой и просто влязох. Трябва да си вземеш още главорези.

— Ще помисля по този въпрос.

Джо още държеше снимката, на която Биано се усмихваше, прегърнал Томи.

— Какво е това? — попита той, посочвайки фотографията.

Очите му бяха подпухнали. Виктория предположи, че той познава Биано като мошеника на карти Франк Лемей. Знаеше, че Джо е обезпокоен да види Томи с човека, когото бе пребил със стик за голф. Но в същото време му беше ясно, че не могат да го съдят два пъти за едно и също престъпление. Виктория предприе следващия си ход.

— Или ще ме освободят от областната прокуратура, или сама ще напусна… Още спорим как да решим въпроса.

— Добри новини от неочаквано място — ухили се той.

— А ето и лошите новини от същото място — усмихна се тя. — Тази сутрин се отбих да си прибера нещата и получих тези снимки от екипа на ФБР, който следи Томи…

— Следят Томи? Нямах представа, че мислят да го обвинят в нещо. Той не е издирван за нищо.

— Може би им е писнало да пребива всяка проститутка, с която спи, и да продава наркотици пред училищата. Не знам, но федералните агенти са изпратили по дирите му екип от трима човека. Те са направили тези снимки. Освен това ми казаха, че Томи финансира онзи мошеник на карти на снимката там. Крадял от теб от години. Онези от ФБР мислят, че това е странно. И тъй като напускам прокуратурата и от първа ръка знам, че е трудно да бъдеш осъден, хрумна ми да дойда тук, да ти съобщя този факт и да те оставя сам да се оправяш с брат си. Може би ще бъде по-забавно да наблюдавам отстрани.

Джо се усмихна.

— Томи краде пари от мен? Това ли е идеята? Той ми казва, че ти си крадлата. Измъкнала си с хитрост сто хиляди долара от бижутерския ни магазин тук, в Атлантик Сити.

— Помисли, Джо. Има ли някаква логика в това? Звучи точно като някоя тъпотия, която брат ти би съчинил, докато краде от теб.

— Но защо му е да го прави? Половината от всичко, което притежавам, е негово.

— Защо ли? Кой знае? Защо Каин е убил Авел? Защо мъжките вълци изяждат малките си? За някои неща няма отговор, Джоузеф.

— Разбирам. И тази снимка би трябвало да ме разстрои по някакъв специален начин?

— Точно така. Защото освен че преди шест месеца онзи тип те е излъгал на карти, преди два дни онези двамата с брат ти са направили удар за един милион долара в казиното ти „Залива на сабите“.

— Откъде знаеш?

— Федералните агенти са били там и са правили снимки. Те са навсякъде, където ходи онзи психопат брат ти — усмихна се Виктория. — Сигурна съм, че в казиното ти има снимки на всички големи играчи, особено на мошениците. Накарай управителя да ти ги изпрати по факса. Това са същите двама измамници. Виждаш как Томи се забавлява с тях на снимката.

Вратата се отвори и двама мъже влязоха в кабинета. Единият беше висок счетоводител на име Брус Станг, а другият Виктория не познаваше.

— Хей, Джоузеф — рече Брус. — Трябва да вървим. Ще пазят масата само двайсет минути.

— Остави ни насаме за минутка, Брус — тихо каза Джо.

Брус видя Виктория и колебливо попита:

— Да повикам ли Джери? Не бива да говориш с нея без адвокат.

— Излезте за малко — по-настоятелно повтори Джо и те напуснаха кабинета. — Значи тези са двамата, които направиха удара в клуб „Залива на сабите“? Това ли е историята?

— Това е факт, Джо. Снимката е правена онзи ден. Прочети заглавието на вестника. Според информацията, която получаваме, брат ти те мрази в червата, защото го командваш.

— Тогава тази снимка, за която може би има множество други обяснения, и твоята дума би трябвало да ме обработят?