Мошеникът

— Трудно е да се каже. Никой Бейтс от Хог Крийк няма коефициент на интелигентност, по-висок от ограничението за скоростта в Арканзас. Мисля, че е или мършавият Кадилак Бейтс, или дебелият Форд Бейтс.

Биано си спомни, че половината Бейтс от Хог Крийк бяха кръстени на автомобилите си. Причината беше, че не могат да четат и си избират такива имена, които да препишат от камионите на свидетелствата за раждане в болницата.

Албиносът изпи бирата си и се оригна.

— Здрасти, братовчеде. Аз съм Биано. Тук ли е Кадилак Бейтс? — усмихна се Биано на огромния си роднина.

Албиносът не отговори, но се обърна и изрева през рамо.

— Янките дойдоха!

— Благодаря за любезната оценка — каза Биано на албиноса, който примига със светлите си очи, без да разбере иронията, сетне попита: — Ти кой си?

— Бронко Бейтс — отговори младият мъж и пак се оригна.

Биано кимна, мина покрай него и влезе в хотелската стая. Всички мебели бяха разчистени. Голямото легло беше разглобено. Останалото беше струпано в коридора. Двайсетина Бейтс бяха седнали в кръг и крещяха, а в средата на стаята се биеха петли. На пода имаше разпръснати пари, а мъжете, които бяха на възраст от двайсет до четирийсет години, псуваха на висок глас.

— Исусе! — възкликна Биано.

Накрая една от птиците падна. Собственикът й извика: „Предавам се“ и грабна петела си, преди победителят да го разкъса. Настъпи суматоха за парите и след няколко минути спор разпределението на печалбата изглежда свърши. Най-сетне планинците видяха Биано и Джон, които стояха на прага.

— Аз съм Биано! — извика той, точно когато един друг огромен роднина излезе от банята с петел под мишница и започна да го развързва за поредната схватка.

Биано влезе в кръга и повтори:

— Аз съм Биано и имам пари за вас.

Това привлече вниманието им.

— Хей, Ехо, намали радиото! — изкрещя Бронко.

Ехо беше близнак на албиноса. Роден десет минути след брат си, той се спаси да не го кръстят Студебейкър, на колата на майка си, и получи горе-долу по-свястното име Ехо. Той стана, затътри крака и намали звука на радиото.

— Търся Кадилак Бейтс — каза Биано.

Всички се спогледаха. После един висок мършав мъж стана и се приближи до него.

— Не си ни платил дължимото, братовчеде.

— Затова съм тук.

— Блейзър и Ранглър, елате с мен. Останалите да държат птиците. Не искам да пропусна следващата битка.

Кадилак, Биано и Джон излязоха и отидоха на паркинга.

— Радвам се, че отново те виждам — усмихна се Биано.

Кадилак се намръщи.

— Дойдохме чак дотук, защото ни повика, но още не сме се споразумели. Дължиш ни пари за път.

— Не знаех, че доведеш двайсет човека — възрази Биано. — Нуждаем се само от пет-шест.

— Знаеш ли кое му е лошото да правиш бизнес с роднини?

— Не.

— Всички вие мислите, че има специално семейно намаление.

— Нали? — ухили се Биано, опитвайки се да разведри атмосферата.

— Бихме целия път от Арканзас дотук, защото каза, че искаш хайка. — Кадилак бръкна в джоба си и му даде лист хартия. Явно някой бе научил планинеца да чете и да пише, защото бе направил списък на всичките им разходи. — Ето, толкова ни струва да дойдем дотук и да се върнем. Слагам по три цента на километър за износване на всяка гума.

Биано взе листа. Сумата възлизаше почти на две хиляди долара.

— Това са много пари — каза той и го даде на Джон, който го прегледа.

— Толкова са — отсече Кадилак. — Другата работа, за която ни каза, ще струва петнайсет хиляди плюс пет процента от печалбата. Стоматологична и медицинска помощ — отделно, ако се наложи. Това е сделката. Няма да се пазарим. Плащай сега, инак ще се оправяш сам.

— Предполагам, че ще ни трябват подкрепления — рече Биано и Джон кимна.

Биано се приближи до жълтия форд, отвори багажника, взе седемнайсет хиляди долара от парите на „Залива на сабите“ и ги даде на Кадилак. Мършавият планинец ги преброи и ги натъпка в работния си комбинезон.

— Виж какво — каза Биано. — Трябва да престанете с борбите с петли и да мирувате. Някой от другите гости на странноприемницата може да се обади на полицията. Законът забранява борбите с петли. Арестуват ли ви, никаква работа няма да ми свършите.

— Братовчеде Биано, ние не сме твърде цивилизовани и това е факт. Онези момчета там не са много наред и понякога ядат, преди да кажат молитва. Но това никога няма да се промени и ако някой извика ченгетата, ще разчистим всичко, преди да довтасат.