Московска афера

След като наобиколиха водещия мерцедес, двама от охранителите отвориха задните врати. Елена се появи откъм страната на шофьора — сияен проблясък от лъскава черна коса и зелена коприна. От другата врата слезе добре облечен як мъж със стоманеносива коса. За няколко секунди мъжете в сеновала го взеха за седми бодигард. По-късно, когато обърна лицето си към камерите, осъзнаха заблудата си. Беше човекът, който би трябвало да присъства на конферентен разговор с Цюрих. Човекът, който не би трябвало да е тук.

Мъжете в сеновала се опитаха да предупредят Сара — бяха скрили миниатюрен говорител в антрето за непредвидени ситуации, — но тя вече бе отворила внушителната входна врата на Хейвърмор и излезе в предния двор. Пънч и Джуди профучаха край нея, устремени напред като две медени торпеда. Водени от някакъв инстинкт, те се насочиха към най-внушително изглеждащия член на ескорта. Трите В-та направиха стена пред тяхната цел: Иван Харков.

Той стоеше спокойно зад тях и по грубоватото му лице пролича, че е леко развеселен. Сара използва момента да се скара на кучетата, за да прикрие шока от първата си среща лице в лице с чудовището. Тя хвана палетата за нашийниците и ги плесна здраво по задниците, насочвайки ги към къщата. Когато отново се обърна, между Вадим и Виктор се бе образувала лека пролука. Младата жена протегна ръка през нея към Иван и се усмихна.

— За съжаление стадното им чувство надделява, когато видят голяма група хора — чу се да казва. — Аз съм Сара Кроуфорд.

Дясната ръка на Харков се вдигна. „Изглежда като чук с маникюр“ — помисли си младата жена. Той стисна изпитателно дланта й и бързо я пусна.

— Вие сте американка — каза Иван.

А ти забрави да ми кажеш името си, отбеляза тя наум.

— Всъщност наполовина.

— Коя половина?

— Егоцентричната, според вуйчо ми. Това е неговият дом. Тук съм само гостенка.

— От Америка?

— Да.

— Къде живеете в Америка?

— Във Вашингтон. А вие?

— Харесва ми да се смятам за гражданин на света, госпожице Кроуфорд.

Гражданин на света — може би, но за показването си на Запад трябваше да заличи и последните следи от английския на КГБ. Говореше го изненадващо свободно, но все още изпъстрен с интонацията на пропагандистите от Радио Москва. Гордееше се с английския си точно както се гордееше с бронираните си лимузини, бодигардовете, ушития по поръчка костюм, вратовръзката за три хиляди долара и скъпия афтършейв, чийто аромат се носеше около него като невидим облак. Но нито западното облекло, нито парфюмът можеха да прикрият руския му произход. Той бе гравиран в упоритото чело, бадемовидните очи и ъгловатите скули. Нито можеха да скрият факта, че е главорез от КГБ, оказал се под планина от пари.

Сякаш осенен от ненадейно хрумване, Харков вдигна лявата си ръка и без да отделя очи от Сара, каза:

— Моята съпруга.

Тя стоеше няколко крачки встрани, заобиколена от собствената си дворцова гвардия. Беше с два-три сантиметра по-висока от Иван и притежаваше изправената стойка на балерина. Имаше светла кожа, прозрачно зелени очи и дълга черна коса, която носеше свободно пусната върху раменете. Колкото до възможността красотата на Сара да засенчи тази на Елена — шансът бе нищожен, тъй като за своите четиридесет и шест години, седем месеца и деветнайсет дни тя все още бе удивително привлекателна жена. Елена пристъпи напред и подаде ръка.

— Приятно ми е да се запознаем, Сара. Аз съм Елена Харкова. — За разлика от Иван, тя говореше перфектен английски, а гласът й бе плътен и очарователен. — Вероятно Алистър ви е казал, че ще дойда сама. Съпругът ми реши да ме придружи в последния момент.

Съпругът, който още няма име — помисли Сара.

— Всъщност той ми каза само, че ще дойде една жена. Не ми спомена име. Беше много дискретен, госпожо Харкова.

— Надяваме се, че вие също ще бъдете дискретна — обади се Иван. — За хора като нас е важно да осъществяваме покупките и бизнес сделките си при известна доза конфиденциалност.

— Можете да бъдете сигурен, че вуйчо ми мисли по същия начин, господин Харков.

Сякаш по сценарий Бутби излезе през вратата заедно с Пънч и Джуди, които се мотаеха възбудено в краката му.

— Дали не ме лъжат ушите — извика той, — или наистина знаменитият Иван Харков е дошъл в Хейвърмор? Онзи тъпак от „Кристис“ ми каза да очаквам височайши гости, но не и хора от вашия ранг. — Той грабна ръката на Иван и енергично я разтърси. — За мен е истинска чест да ви посрещна тук, господин Харков. Възхищавам се на вашите постижения. Знаех, че сте човек с разностранни интереси, но не съм подозирал, че изкуството е сред тях.

Каменното лице на Иван се оживи от нещо близко до искрена усмивка. Те знаеха, че е податлив към ласкателства, особено ако идват от красиви млади жени и английски земевладелци, пък било то и пообеднели.

— Всъщност жена ми е експертът в областта на изкуството — отвърна Харков. — На мен просто ми се прииска да изляза за няколко часа от Лондон.