Можеш ли да пазиш тайна?

— Глупавата ми обувка! — възкликва Кейти отчаяно. — Онзи ден я взех от обущаря, а ето, че токчето й пак се разкова! — Тя размахва възмутено обувката към мен и добавя: — Платих шест лири за поправката на това скапано токче! Днешният ден е тотален ад! Сутринта млекарят забрави да ми донесе млякото. Уикендът ми беше отвратителен и изобщо…

— Мислех, че ще го прекараш заедно с Чарли — казвам изненадано. — Какво стана?

Чарли е последният мъж в живота на Кейти. Излизаха заедно от няколко седмици и в петък тя ми беше казала, че ще ходят заедно на вилата му, която той довършвал през уикендите.

— Беше ужасно! Още щом пристигнахме, Чарли заяви, че отива да играе голф.

— Аха, ясно — кимвам с разбиране. После се опитвам да открия и нещо позитивно в ситуацията. — Е, това поне показва, че той се чувства непосредствено в твое присъствие. Достатъчно добре, че да се държи нормално.

— Може би — поглежда ме Кейти с известно съмнение. — После обаче ме попита дали бих имала нещо против да му помогна едно-друго по къщата, докато е на игрището. Казах, че не, разбира се. И тогава той ми връчи едно мече и три кофи боя и заяви, че докато се върне, би трябвало да съм свършила с боядисването на хола.

— Каквооо?!?

— Върна се чак в шест вечерта, огледа стените и каза, че съм ги била боядисала немарливо! — Кейти извиси глас възмутено, а тонът й граничеше с истерия: — Изобщо не беше немарливо! Нищо подобно! Много марливо си беше даже! Само някои места бяха малко неравни, ама то е защото тъпата му стълба не беше достатъчно висока!

Зяпвам я изумено И питам невярващо:

— Кейти, да не би да искаш да ми кажеш, че си боядисала стаята?!?

— Ами… да. — Тя ме гледа с огромни, невинни сини очи. — Нали разбираш… за да му помогна. Сега обаче започвам да се питам дали… дали той само не ме използва?

Почти изгубвам и ума, и дума от изумление.

— Кейти, ама, разбира се, че те използва! — успявам най-сетне да проговоря. — Иска безплатен бояджия човекът! Трябва да го зарежеш! Незабавно! На секундата!

Кейти мълчи миг-два, а аз я наблюдавам леко нервно. Лицето й е безизразно, но ми е ясно, че под тази маска бушува буря от мисли и чувства.

— Така е! — изведнъж избухва Кейти. — Права си! Той ме използва! Но сама съм си виновна. Трябваше да го осъзная още когато ме попита разбирам ли нещо от водопроводни свръзки и покривни покрития.

— Каквооо?!? — отново възкликвам невярващо. — Кога те е попитал?

— Още на първата ни среща! Ама аз тогава си помислих, че той просто… е, нали разбираш… че се опитва да води непосредствен разговор.

— Кейти, ти нямаш абсолютно никаква вина. Не би могла да знаеш предварително що за човек е — казвам, като стисвам окуражително ръката й.

— Просто не разбирам! — възкликва Кейти и изведнъж спира насред улицата. — Какво не ми е наред, за Бога? Защо привличам само такива пълни задници?

— Не е вярно!

— Вярно е! Виж само мъжете, с които съм била досега! — И Кейти започва да ги изрежда, като брои на пръстите си: — Даниел взе на заем от мен огромна сума пари и изчезна в Мексико. Гари ме заряза в мига, в който му намерих работа. Дейвид непрекъснато ме лъжеше и ми изневеряваше. Това да ти говори нещо?

— Ами… ъъъ… — мънкам безпомощно. — Може би просто…

— Мисля си дали не е крайно време да се откажа — прекъсва ме Кейти с посърнало лице. — Никога няма да си намеря свестен мъж.

— Не говори така! Не се отказвай, Кейти! Убедена съм, че нещата ще се обърнат. И че ще срещнеш някой чудесен, мил, прекрасен мъж…

— Къде, къде ще го срещна този мъж?!? — пита Кейти безнадеждно.

— Ами… не знам — измънквам, после заключвам пръсти зад гърба си и добавям: — Но знам, че ще стане. Имам страхотното усещане, че ще стане, при това в най-скоро време!

— Ама наистина ли? — зяпва ме Кейти. — Толкова ли си сигурна?

— Абсолютно! — Мисълта ми работи на бързи обороти. — Слушай, имам една идея. Защо не опиташ… днес да отидеш да обядваш в някое друго заведение? На друга улица, в друг квартал, нещо съвсем различно. Може би там ще го срещнеш.

— Мислиш ли? — За миг Кейти ме гледа изпитателно, после тръсва решително глава: — Добре. Ще го направя.

Въздъхва дълбоко и двете отново поемаме към службата.

— Единственото хубаво нещо през този уикенд беше, че успях да довърша новата си блузка — отбелязва тя по едно време. — Я виж! Какво ще кажеш?

Кейти съблича жакета си и се завърта на пети, за да ми демонстрира блузата си. Няколко секунди я гледам мълчаливо, защото просто не знам какво да кажа.

Не че не харесвам плетивата на една кука, ама…

Добре де, не ги харесвам! Не харесвам дрехи, плетени на една кука и това си е!

Особено плетени на една кука розови блузи с голямо деколте. През едрата мрежа на плетивото се вижда сутиенът й, за Бога!

— Ммм… жестока е — успявам най-сетне да кажа. — Абсолютно фантастична!

— Нали е страхотна! — отправя ми Кейти изпълнена със задоволство усмивка. — И толкова бързо я изплетох! Сега ще взема да си изплета и пола към нея.

— Чудесно — отронвам лицемерно. — Ти си толкова сръчна, Кейти.

— О, не е кой знае какво. Просто ми харесва да плета.

Кейти се усмихва скромно и отново облича жакета си.