Можеш ли да пазиш тайна?

— Внимание! — извиква той, като пляска с ръце като учителка в детски дом. — Внимавайте всички! Това е едно най-обикновено, неофициално посещение, нищо повече. Мистър Харпър ще влезе, може би ще размени по някоя дума с един-двама от вас, ще погледа как работите. Така че искам всички вие да се държите съвсем нормално, като, естествено, се придържате към нашите високи стандарти… Какви са тези листове? — изведнъж виква той рязко, втренчен в спретнатата купчина коректури в ъгъла до бюрото на Фъргъс Грейди.

— Ами… това са… ъъъ… за рекламната кампания на новата ни „Дъвка Пантера“ — отговаря Фъргъс, който е ужасно стеснителен и изключително талантлив. — На бюрото ми няма достатъчно място и…

— Абсурд е да останат тук! — срязва го Сирил, награбва купчината коректури и ги тръсва на бюрото пред Фъргъс. — Разкарай ги! — нарежда му той, после се врътва на пета и повишава още повече глас, за да го чуем всички: — Ако той зададе някакъв въпрос на когото и да било от вас, отговаряйте учтиво и естествено. Когато влезе, искам да завари всички ви да работите. Просто се заемете с типичните си задачи, с които бихте се занимавали в един най-нормален работен ден. — Сирил хвърля разсеян поглед наоколо и добавя: — Някои може да водят делови разговор по телефона, други да пишат на компютрите си… двама от нас може да обсъждат творчески идеи… Помнете, този отдел е сърцето на компанията. „Пантера Корпорейшън“ е прочута с брилянтния си маркетинг!

Сирил млъква и в настъпилата тишина всички ние го зяпаме тъпо.

— Хайде, на работа! — подканящо пляска с ръце той. — Не ми стойте така! Ти! — изведнъж ме посочва с пръст Сирил. — Няма какво да ме гледаш! Действай!

Боже мили! Бюрото ми е затрупано с какво ли не. Отварям най-горното чекмедже и със замах напъхвам вътре купчина листове, след което, обзета от лека паника, започвам да подреждам в редички разпилените навсякъде моливи, химикалки и маркери. На съседното бюро Артемис Харисън си слага червило.

— Срещата с него несъмнено ще бъде много вдъхновяваща — отбелязва тя високопарно, като се любува на себе си в ръчното си огледалце. — Мнозина смятат, че той сам-самичък е променил коренно и завинаги начина, по който се прави маркетинг. — Случайно попадам в полезрението й и Артемис рязко сменя тона. — Нова блузка, а, Ема? Откъде е?

— Ъъъ… от „Френч Кънекшън“ — отговарям след кратка пауза.

— В събота минах през „Френч Кънекшън“ — присвива подозрително очи Артемис. — Не видях да имат този десен.

— О, може би вече са ги свършили — припряно й обръщам гръб и се заемам да подреждам средното чекмедже на бюрото си.

— Ами как да го наричаме? — трескаво пита Каролин. — Мистър Харпър или Джак?

— Пет минути насаме с него! — развълнувано говори в телефонната си слушалка Ник, един от главните ни маркетингови специалисти. — Нищо повече не ми трябва. Пет минутки, за да му изложа идеята си за уебсайт. Мили Боже, ако я възприеме, аз ще…

О, Господи, цялото това трескаво вълнение е адски заразително. Усещам прилив на адреналин, грабвам гребена и ръчното си огледалце, проверявам дали не трябва да освежа блясъка на устните си. Така де, никога не се знае. Може пък той да забележи някак си моя потенциал. Може да ме отличи от тълпата!

— Внимавайте всички! — влетява Пол в отдела. — Вече е на етажа. Първо ще мине през администрацията, а после…

— Захващайте се с ежедневните си задачи! — крясва Сирил. — Веднага!

Мамка му! Каква ми е ежедневната задача?!?

Грабвам телефонната слушалка и набирам кода за гласовата поща. Ами да, може пък да прослушвам съобщенията си, когато той влезе.

Хвърлям поглед наоколо и забелязвам, че всички останали правят точно същото.

О, няма начин всички да сме на телефоните си едновременно. Би било адски тъпо! Добре де, ще включа компютъра си и просто ще го чакам да загрее.

Гледам смяната на цветовете по екрана, а в това време Артемис изведнъж заговорва на висок глас:

— Мисля, че същината на цялата концепция е виталността — казва тя, като непрекъснато поглежда към вратата. — Схващате ли какво имам предвид?

— Ъъъ… да — отговаря Ник. — Смятам, че в модерната маркетингова среда е необходимо да се стремим към… ъъъ… сливане на стратегията с напредничавата визия…

Ама че е бавен компютърът ми днес! Джак Харпър ще влезе, а аз още ще гледам тъпо в празния екран като пълна глупачка.

О, знам какво ще правя, когато дойде! Гениално! Аз ще съм колежката, която си взема кафе от автомата! Така де, какво по-естествено от това?!

— Ще ида да си взема едно кафе — оповестявам уж небрежно и ставам от стола си.

— Би ли ми донесла и на мен? — подхвърля Артемис, като ме поглежда кратко. — Та значи, докато следвах маркетинг и бизнес…

Автоматът за кафе е близо до входа за отдела, в специална малка ниша. Докато чакам гадната блудкава течност да напълни чашката ми, вдигам поглед и забелязвам Греъм Хилингдън да излиза от административния отдел, следван от други няколко души. Боже мили! Идва!!!

Спокойно, Ема! Запази хладнокръвие! Ти просто чакаш да се напълни и чашката за колежката ти… любезно и естествено…