Можеш ли да пазиш тайна?

— Всъщност — добавя Конър гордо, — наскоро двамата с Ема решихме да се преместим да живеем заедно.

— Така ли? — поглежда ме Джак с искрена изненада. — Това е… чудесна новина. Кога го решихте?

— Само преди два дни — отговаря Конър. — Когато я посрещах на летището.

— На летището… — повтаря Джак след секунда мълчание. — Много интересно.

Няма сила, която да ме накара да го погледна в този момент. Стоя, отчаяно забила поглед в пода. Ама защо не се движи по-бързо този проклет асансьор?!?

— Е, убеден съм, че двамата ще бъдете много щастливи заедно — обръща се Джак към Конър. — Изглежда си подхождате.

— Да, наистина! — възкликва ентусиазирано Конър. — И двамата сме луди по джаза, например.

— Така ли? — отронва Джак замислено. — Според мен едва ли има нещо по-прекрасно на света от споделената любов към джаза.

Доста иронично го казва. И някак с раздразнение. Но Конър изобщо не се усеща. Ужас! Положението става нетърпимо.

— Наистина ли така смятате? — въодушевено пита Конър.

— Абсолютно — кимва Джак. — Джазът и… филмите на Уди Алън.

— Ние и двамата обожаваме филмите на Уди Алън! — Конър само дето не подскача от удоволствие. — Нали, Ема?

— Да — измърморвам с пресъхнало гърло, — обожаваме ги.

— Всъщност, Конър, би ли споделил с мен… — доверително снижава глас Джак — … дали изобщо някога си намирал…

О, не! Ако сега каже „G-точката“, ще умра! Ще умра! Ще умра!!!

— …присъствието на Ема тук за разсейващо? Защото на твое място аз едва ли бих могъл да работя спокойно! — завършва Джак, като се усмихва дружелюбно на Конър, който обаче не отвръща на усмивката му.

— Както вече ви казах, сър — отговаря той сковано, — когато сме на работа, двамата с Ема се държим стриктно професионално. И през ум не би ни минало да злоупотребяваме с времето на компанията за… наша лична употреба. — Конър изведнъж се изчервява и започва да мънка смутено: — Под „лична употреба“ имам предвид… нямам предвид… имам предвид…

— Радвам се да го чуя — казва Джак, който, изглежда, искрено се забавлява.

Боже мили, Конър не усеща ли, че се излага?! Защо се старае винаги и на всеки да прави добро впечатление?!

Асансьорът спира и усещам да ме залива вълна на облекчение. Слава Богу, най-сетне мога да се измъкна и да…

— Май и тримата отиваме на едно и също място — ухилва се Джак Харпър. — На съвещанието, нали? Ти водиш, Конър.

Не, не издържам. Просто не издържам! Докато наливам кафе и чай по чашите на участващите в съвещанието членове от отдела по маркетинг, външно изглеждам спокойна, усмихвам се на всеки и дори разговарям любезно с хората. Вътрешно обаче съм адски объркана и разтревожена. Колкото и да не ми се иска да си го призная, дори пред себе си, истината е, че изведнъж видях Конър през очите на Джак Харпър и гледката никак, ама никак не ми хареса.

Какво става, за Бога?!? Та аз обичам Конър, нали така? И всъщност нямах предвид нищо от всичко онова, което казах в самолета, нали? Ами да, обичам го. Забивам поглед в лицето му, за да си вдъхна увереност. Няма никакво съмнение, че го обичам. Както и да го погледнеш, Конър е красив. От него буквално струи добро здраве. Косата му е руса и блестяща, очите — яркосини, а когато се усмихва, на едната му буза се появява много сладка трапчинка.

От друга страна, едва ли би могло да се каже, че Джак Харпър е красив, изглежда някак… и аз не знам как. Има тъмни сенки под очите си, косата му е рошава. И има дупка на дънките си!

Въпреки това обаче той ми действа като магнит. Уж съм съсредоточила цялото си внимание върху количката за сервиране на кафе и чай, а не мога да откъсна очи от него.

Сигурно е заради самолета. Ами да! Защото сме преживели заедно една силно травмираща ситуация. Само заради това и нищо друго… нали така? Абсолютно!

— Трябва да си размърдаме мозъците, хора! — казва Пол точно в този момент. — Тонизиращото шоколадово блокче на „Пантера“ няма толкова голям пазарен успех, колкото очаквахме. Конър, носиш последните маркетингови статистики, нали?

Конър се изправя и аз усещам сърцето ми да трепва от съчувствие към него. Познавам, че се притеснява по това, че непрекъснато подръпва маншетите си.

— Разбира се, Пол — отговаря Конър, вдига от масата пред себе си няколко листа и леко се прокашля, преди да заговори. — Проведохме маркетингова анкета, при която 1000 тийнейджъри отговориха на серия въпроси за различни аспекти във връзка с тонизиращото шоколадово блокче на „Пантера“. За съжаление получените данни не навеждат на ясни и категорични изводи относно промените, които би следвало да се направят в продукта, за да се подобри пазарната му изява.

Конър щраква дистанционното и на екрана зад гърба му се появява някаква графика. Всички послушно втренчваме очи в нея.

— Седемдесет и четири процента от децата между десет и четиринадесетгодишна възраст смятат, че консистенцията на блокчето трябва да е по-еластична. Но пък шестдесет и седем процента от групата на петнадесет-осемнадесетгодишните младежи смятат, че консистенцията трябва да е по-хрупкава, докато двадесет и два процента са на мнение, че тя трябва да е по-малко хрупкава…