Можеш ли да пазиш тайна?

Джак Харпър си заминава днес.

Слава Богу! Слава Тебе, Господи! Защото едва ли бих могла да понеса още от… от него. Сега трябва само да се скатая и да го отбягвам до пет часа, а после да се изнеса скорострелно и всичко ще бъде наред. Животът ми отново ще се върне в нормалното си русло и вече няма да се чувствам така, сякаш радарът ми е бил разфокусиран от някаква невидима магнитна сила.

Не знам защо днес съм толкова напрегната и раздразнителна. Защото въпреки целия този срам вчера, нещата всъщност се развиват доста добре. Първо, защото изглежда, че двамата с Конър няма да бъдем уволнени заради секс в службата (а това беше най-сериозното ми опасение). И, второ, защото блестящият ми план подейства! Веднага щом се върнахме по бюрата си, Коньр започна да ми изпраща имейли с извинения. А вечерта правихме секс! Два пъти! На ароматизирани свещи.

Предполагам, че Конър е прочел някъде, че жените обичат да правят секс на ароматизирани свещи. Може би в „Космополитън“. Защото всеки път, когато ги извади и запали, на лицето му се изписва нещо от рода на „Ама не съм ли досетлив и внимателен, а?“, и от мен се очаква да възклицавам „О! Ароматизирани свещи! Каква прелест!“

Не, не ме разбирайте погрешно. Нямам нищо против ароматизираните свещи. Ама истината е, че сами по себе си те не допринасят с нищо за изживяването, нали така. Искам да кажа… ами те просто си горят и това е. Пък и много често се улавям точно в най-критичния момент да си мисля: „Дано свещта да не падне и да не подпали всичко.“ Което, естествено, ме разбива и…

Както и да е, И така, снощи правихме секс.

А тази вечер след работа ще ходим да гледаме един апартамент. Няма паркет, нито капаци на прозорците, но пък има джакузи в банята, което си е доста готино. Така че животът ми всъщност се нарежда доста добре. Ето защо не мога да си обясня откъде е това мое раздразнение. Но каква е причи…

„Не искам да се местя да живея с Конър“, обажда се някакво гласче в мозъка ми, преди да успея да го възпра.

Не. Няма начин. Абсурд! Конър е идеален. Всеки го казва.

„Ама аз пък не искам да…“

Млък! Двамата с Конър сме Съвършената двойка. Правим секс на ароматизирани свещи. И често излизаме на разходка покрай реката. И в неделя четем заедно вестника — на чаша кафе и по пижами. Точно така правят съвършените двойки!

„Но аз…“

Млък!

Преглъщам тежко. Конър е едничкото хубаво нещо в живота ми. Ако го нямах него, какво ли друго ми остава?

Телефонът на бюрото ми иззвънява и прекъсва мислите ми. Вдигам слушалката.

— Здравей, Ема. - чувам познат сух глас. — Джак Харпър е.

Сърцето ми се преобръща уплашено, едва не се задавям с глътката кафе, която съм отпила. Не съм го виждала от вчерашния инцидент с ръката на Конър, заклещена в сутиена ми. А не искам и да го виждам.

Изобщо не биваше да вдигам телефона.

Всъщност, изобщо не биваше да идвам на работа днес!

— О! — измънквам. — Ъъъ… здравейте.

— Би ли дошла в офиса ми за минутка, ако обичаш?

— Какво… аз ли? — питам нервно.

— Да, ти.

Прокашлям се смутено.

— Трябва ли да… да нося нещо?

— Не. Донеси само себе си.

Той затваря. Няколко минути оставам загледана в телефона, като усещам да ме побиват студени тръпки. Знаех си аз, знаех си… В крайна сметка… ами да, ще ме уволня. Заради… просташка… немарливост… немарлива простащина.

Така де, то си е простащина да те изловят в службата с ръката на гаджето в сутиена ти.

Добре де, все едно, нищо не мога да направя.

Поемам си дълбоко дъх, ставам и се повличам към директорския единадесети етаж. Пред вратата на офиса на Джак Харпър има бюро, но без секретарка на него, така че направо почуквам.

— Влез.

Предпазливо открехвам вратата. Помещението е огромно, окъпано в слънчева светлина и с дървена ламперия по стените. Джак седи начело на голяма овална маса, край която са насядали още шестима души, мъже и жени. Изведнъж си давам сметка, че никога не съм виждала никой от тези хора. Прелистват някакви материали, отпиват от чаши с минерална вода, а атмосферата е някак натегната.

Да не би да са се събрали да гледат как ще ме уволни? Това да не е някакъв откачен семинар за уволняване на служители?

— Здравейте — казвам с възможно най-овладян тон, но си знам, че съм изчервена като домат и че изглеждам напълно спихната.

— Здрасти — усмихва ми се Джак. — Ема… спокойно. Нищо тревожно няма. Само исках да те питам нещо.

— О! Ами добре — отронвам изненадано.

Е, сега вече съм тотално объркана. Какво би могъл да ме пита Джак Харпър, за Бога?!?

Той взема някакъв лист и го вдига така, че да мога да го видя.

— Какво според теб е изобразено на тази рисунка, Ема? — пита Джак.

О, мамка му, сега я загазих!

Кошмар на кошмарите!

Докато навремето си търсех работа, веднъж се явих на интервю в банка „Лейнс“ и на него ми показаха някаква заврънтулка, попитаха ме какво виждам и аз им казах, че виждам някаква заврънтулка. Издъних се, естествено. Ама сега вече знам за какво става дума, така че ще внимавам.

Всички ме зяпат втренчено. О, Боже, искам да отговоря правилно! Сам ако знаех какъв е правилният отговор…