Можеш ли да пазиш тайна?

Добре де, ами ако действително е така? Не, не бива да издавам колко необичайно е всичко това за мен!

— И така… — подемам, когато шестимата келнери привършват уводния си танц и сякаш се изпаряват. — Какво ще пием?

Вече съм си харесала питието на онази жена в златистия жакет. Нещо розовко, с тънки резенчета пъпеш като украса на чашата, изглеждаше потресаващо примамливо.

— Вече е поръчано — отговаря Джак с усмивка и в същия момент един от келнерите се материализира от нищото край нас и отваря бутилка шампанско. — В самолета ти ми каза, че за теб идеалната среща започва с бутилка шампанско, която се появява като по вълшебство на масата.

— О! — възкликвам, като се опитвам да потуша лекото си разочарование. — Ъъъ… да, наистина!

— Наздраве — казва Джак и чуква чашата си в моята.

— Наздраве — отговарям и отпивам от шампанското.

А то е чудесно. Наистина е чудесно. Сухо и… чудесно. Какъв ли е вкусът на розовата напитка с пъпеша?

Стига, Ема! Шампанското е върхът! Джак е прав — шампанското е идеалното начало за интимна среща!

— За първи път опитах шампанско, когато бях шестгодишна… — започвам аз.

— В дома на леля ти Сю — прекъсва ме Джак с усмивка. — После си съблякла всичките си дрехи и си ги хвърлила в езерцето пред къщата.

— Точно така — преглъщам разочаровано, — Май и това също съм ти го казала в самолета, а?

Хубаво, няма да му досаждам повторно с тази случка. Отпивам от шампанското си, като мисля на бързи обороти какво друго да кажа. Нещо, което да не знае.

Има ли изобщо такова?

— Избрал съм едно много специално ястие, което, вярвам, ще ти хареса — усмихва ми се Джак. — Поръчах го предварително, специално за теб.

— Уаууу! — възкликвам изненадана. — Това е… върхът!

Специално поръчано за мен ястие! Боже мили! Невероятно!

Само дето… ами всъщност голяма част от удоволствието да се храниш на ресторант е именно да си избираш от менюто с екзотични названия какво ти се иска да опиташ в момента, нали така? Хм… това е почти най-любимата ми част от ходенето на ресторант.

Както и да е. Няма значение. Ще бъде идеално. Вече е идеално!

Хубаво. Дай сега да завържем някакъв разговор.

— И така, Джак, какво обичаш да правиш в свободното си време? — питам ведро.

Той свива рамене.

— Ами излизам насам-натам. Гледам мачове по бейзбол. Оправям колите си…

— Имаш колекция от ретроавтомобили! Ясно. Уауу! Аз наистина… ъъъ…

— …мразиш ретроавтомобилите — довършва Джак с усмивка. — Да, помня.

По дяволите! Надявах се да е забравил.

— Не мразя колите като такива — бързам да поясня. — Но ненавиждам хората, които… които…

Мамка му! Май не звучи много добре. Припряно отпивам глътка шампанско, но се задавям и започвам да кашлям. О, Господи, гърдите ми се дерат от кашлица. От очите ми се стичат сълзи.

Останалите шестима души в салона са спрели да се хранят, всички са се обърнали към нашата маса и зяпат.

— Добре ли си? — пита Джак разтревожено. — Пийни малко вода. Обичаш „Евиан“, нали?

— Ъъъ… да. Благодаря.

Мътните го взели! Макар да ми е неприятно да го призная, но Джемима май имаше право. Колко по-безпроблемно би било всичко, ако бях възкликнала лъчезарно: „О, обожавам ретроколите!“

Както и да е. Няма значение.

Докато отпивам от водата си, на масата пред мен като по вълшебство се материализира чиния с печени чушки.

— Уаууу! — почти изписквам от удоволствие. — Обичам печени чушки.

— Да, помня — подхвърля Джак, който изглежда адски доволен от себе си. — В самолета ми каза, че любимото ти ядене били печените чушки.

— Така ли? — зяпвам го леко изненадана.

Ха! Не помня такова нещо! Искам да кажа, че наистина обичам печени чушки, ама чак пък да съм му го казала…

— Ето защо се обадих предварително в ресторанта и поръчах да ги приготвят специално за теб. Аз самият не ям чушки — добавя Джак, когато поставят пред него чиния с миди, — инак с удоволствие бих ти правил компания.

Само дето не се облизвам, втренчила поглед в чинията му. О, Господи! Тези миди изглеждат фантастично. Обожавам мидите!

— Добър апетит! — пожелава ми Джак с лъчезарна усмивка.

— Ъъъ… да! Добър апетит.

Отхапвам парченце печена чушка. Ммм! Великолепно! Корко мило от негова страна, че се е сетил какво обичам.

Но очите ми непрекъснато лепнат по мидите в неговата чиния. При вида им устата ми се изпълва със слюнка. И този зеленикав плътен сос! Боже, сигурно са сочни и идеално приготвени…

— Искаш ли да опиташ една мида? — предлага Джак, забелязал погледа ми.

— Не! — само дето не извиквам стреснато. — Не, благодаря. Чушките са абсолютно… върхът! — Усмихвам му се широко и пъхвам в устата си поредното парченце.

Изведнъж Джак се потупва по джоба.

— Мобилният ми телефон — пояснява той. — Ще имаш ли нещо против, ако отговоря? Може да е нещо важно.

— Разбира се, че не — махвам с ръка. — Говори си спокойно.