Можеш ли да пазиш тайна?

Какво? Какво?

Цялото ми тяло се сгърчва шокирано.

— Не е вярно! — виквам възмутено към екрана. — Изобщо не тежа шестдесет и един килограма! Тежа… тежа около… петдесет и шест… и половина… — добавям припряно половинката, защото виждам, че всички са извърнали глави към мен и ме зяпат изпитателно.

- … мрази плетивата на една кука…

Из залата се разнася удивен шепот.

— Какво? Мразиш моите плетива, така ли? — долита до слуха ми невярващият глас на Кейти.

— Не е вярно! — обръщам се ужасена към нея. — Не е вярно! Обожавам ги! Много добре знаеш, че обожавам плетивата на една кука!

Но Кейти вече е изхвърчала ядосано от залата.

— Тя плаче, когато слуша „Карпънтърс“ — казва Джак от екрана. — Тя обича „Абба“ и ненавижда джаза…

О, не! О, не… о, не…

Конър ме гледа така, сякаш собственоръчно съм забила кама в сърцето му.

— Ти… ненавиждаш… джаза!

Чувствам се така, както в някой от онези кошмари, когато съзнаваш, че всички виждат бельото ти и искаш да побегнеш, а не можеш. Буквално съм като парализирана от шок и ужас. В състояние съм единствено да гледам втренчено напред и вътрешно да се гърча в тотална агония, докато гласът на Джак ехти неумолимо откъм телевизионния екран.

Всичките ми тайни! Всичките ми лични… всичките ми най-интимни тайни! Оповестени на всеослушание по телевизията! Толкова силно съм потресена, че дори не възприемам всичко, което казва.

— Когато отива за първи път на среща с някой мъж, тази млада жена си облича бельо, за което вярва, че й носи късмет… тайно взема от гардероба на съквартирантката си обувки и дрехи, които после представя за свои… прави се, че тренира кикбокс… има двойствени чувствало отношение на религията… притеснява се, че гърдите й са прекалено малки…

Затварям очи, неспособна да понеса чутото! Гърдите ми! Той каза за гърдите ми! По телевизията!

Залата вече кънти от смехове. Заравям лице в ръцете си. Имам чувството, че умирам.

— Секси ли е? — пита водещият заинтригувано.

Сърцето ми пропада в петите от ужас. Забивам поглед в екрана, неспособна да си поема дъх от обзелата ме паника. О, Господи! Какво ще каже?

— Много е сексуална! — отговаря Джак на секундата и всички ме зяпват изненадано. — Тя е модерна млада жена, която си носи презервативи в чантичката.

Едва ли би могъл да каже нещо по-страшно от това, нали така?

Боже мили, и майка ми слуша всичко това! Майка ми, за Бога!!!

— Но може би все още не е разгърнала целия си потенциал в тази насока… — продължава Джак. — Може би досега е била разочарована в секса…

Не съм в състояние да погледна към Конър. Нито изобщо към когото и да било.

— Може би изпитва желание да експериментира в тази област… може би е имала… как да кажа… лесбийска фантазия за най-добрата си приятелка.

Не, не, не!!! Свивам се от ужас. Изведнъж си представям как Лиси гледа потресено екрана у дома, отвратено притиснала длан към устата си. Край! Никога повече няма да мога да я погледна в очите.

— Това беше глупав сън! — отчаяно се опитвам да обясня аз, защото всички ме зяпват шокирано. — Не фантазия, а сън! Има разлика между двете!

Иска ми се да се хвърля към телевизора, да го ударя, да го изгася.

Но би било съвършено безсмислено, нали? Защото милиони други телевизори, в милиони домове, са включени. И навсякъде хората гледат и слушат интервюто на Джак!

А той продължава:

— Тя вярва в романтичната любов. Вярва, че някой ден животът й изведнъж ще стане вълнуващ и прекрасен. Тази млада жена си има своите надежди, страхове и тревоги, както всеки един от нас. Понякога се чувства изплашена. — Джак прави кратка пауза и добавя малко по-задушевно: — Понякога се чувства необичана. Понякога й се струва, че никога няма да успее да спечели одобрението на хората, на които държи най-много.

Гледам сериозното, замислено лице на Джак на екрана и очите ми се изпълват със сълзи.

— Но тя притежава невероятен кураж, изключително добро сърце и неизчерпаемо жизнелюбие… — Той тръсва глава замаяно и се усмихва извинително на водещите. — Извинете… Съжалявам. Не знам как стана… Май леко се поувлякох. Бихме ли могли да…

Какво? Какво каза той току-що?

Че се поувлякъл?

Че леко се поувлякъл?

Все едно да кажеш, че Хитлер е бил леко агресивен!

Смътно чувам водещият да благодари на Джак за участието, а после и музикалната тема в края на предаването. Някой загася телевизора.

Известно време залата тъне в пълно мълчание. Всички са се обърнали към мен и ме гледат така, сякаш очакват да произнеса реч или да им изтанцувам нещо. Някои лица издават искрено съчувствие, други — любопитство, трети — злобничка радост, четвърти — доволство, че не са на мое място.

Сега вече знам много добре как се чувстват животните в зоопарка.

Край! Докато съм жива, няма да стъпя в зоопарк.

— Но… но… не разбирам… — долита глас от другия край на залата и всички обръщат глави към Конър, все едно се намират на тенис мач. Той е вперил очи в мен, с пламнало от объркване лице. — Откъде Джак Харпър знае толкова много неща за теб?

О, Господи, знам, че Конър е завършил с отличие университета в Манчестър, ама понякога адски бавно загрява.