Можеш ли да пазиш тайна?

— Какво? — зяпвам я изумено — Какви ги приказваш, Лиси?! Изобщо не си ме подстрекавала!

— Подстрекавала съм те! — настоява Лиси. Изглежда буквално смазана. — Чувствам се ужасно виновна пред теб. Но… но… не съм знаела, че изпитваш такива… към мен…

— Ама аз не изпитвам!

— Сега вече си давам сметка какво ти е било. Да ме гледаш да се мотая полугола из апартамента… Нищо чудно, че си се чувствала потисната и нещастна!

— Ама аз не съм! — извиквам отчаяно. — Лиси, не съм лесбийка!

— Добре де, бисексуална. Или двустранно ориентирана. Или какъвто там термин предпочиташ.

— Не съм и бисексуална. Нито двустранно ориентирана. Нито никаква!

— Ема, моля те! — сграбчва ръката ми Лиси. — Не се срамувай от своята сексуалност! Кълна се, че ще те подкрепя изцяло какъвто и избор да направиш…

— Лиси, не съм бисексуална! — виквам й през сълзи аз. — И не ми трябва подкрепа! Това беше само един сън. Най-обикновен тъп кошмар и нищо друго! Не беше сексуална фантазия! Изобщо не съм искала да го сънувам… и това не значи, че съм лесбийка… и не значи, че си падам по теб… и изобщо нищо не значи!

— О! — отронва Лиси сащисано. — О, ясно. Аз пък си помислих, че е… знаеш какво. Помислих си, че ти искаш да…

— Нищо подобно! Просто сънувах веднъж някаква дивотия.

— Аха. Ясно.

Настава продължително мълчание. Лиси разглежда съсредоточено ноктите си, а аз — каишката на часовника си.

— Я кажи, ама ние двете… наистина ли… — започва най-сетне Лиси.

О, Господи!

— Ъъъ… хм… да — признавам с половин уста.

— Ами аз… добра ли бях?

— Какво? — зяпвам я изумено.

— В съня ти. — Лиси ме поглежда право в очите и се изчервява. — Добра ли бях в секса?

— Лиси… — правя измъчена и ужасена физиономия аз.

— Бях пълна трагедия, нали? Тотален боклук! Знаех си! Знаех си, че за нищо не ставам.

— Глупости! Не е вярно! — възкликвам, възмутена от ниското й самочувствие. — Ти беше… беше наистина…

Господи! Не мога да повярвам, че водя с приятелката си разговор за сексуалните й качества на сънувана лесбийка!

— Лиси, дай да оставим тази тема, става ли? Денят ми беше достатъчно ужасен и без това.

— О, Боже! Да. Да, разбира се — изведнъж се изпълва с угризения Лиси. — Извинявай, Ема. Сигурно се чувстваш адски…

— Адски, тотално и абсолютно унижена, обидена и предадена! — Правя безуспешен опит да се усмихна. — Аха. Точно така се чувствам. Дори още по-зле.

— Гледа ли някой от офиса интервюто? — пита Лиси съчувствено.

— Дали някой го е гледал? — извиквам и отново се сгърчвам от ужас. — Всички го гледаха, Лиси! Абсолютно всички! И всички бяха наясно, че става дума за мен! И всички ми се смееха и подиграваха. Идеше ми да потъна в земята от срам. Искаше ми се да се свра някъде и… и да умра.

— Боже мили! — възкликва Лиси потресено.

— Ужасно беше! Просто ужасно! Никога, през целия си живот, не съм се чувствала по-засрамена! Никога не съм се чувствала така… така изложена на показ. Целият свят разбра, че смятам прашките за неудобни и че всъщност не тренирам кикбокс, и че не съм чела Дикенс… — Гласът ми се разтреперва все повече и повече. Изведнъж избухвам в плач. — О, Господи, Лиси! Ти беше абсолютно права. Чувствам се толкова… глупаво. Пълна глупачка! Той просто ме е използвал. Още от самото начало. Никога нито за миг не се е интересувал истински от мен. За него аз съм била просто едно… средство за проучване на пазара.

— Какво говориш?! — възкликва Лиси удивено. — Откъде знаеш?

— Знам! Разбира се, че знам. Затова е бил „запленен“. Затова се интересуваше толкова много от всичко, което казвам. Затова непрекъснато ми задаваше въпроси. Не защото ме е обичал! А защото си е дал сметка, че е попаднал на типичната представителка за пазарната ниша, в която се е прицелил. Още в самолета с разбрал, че до него седи едно най-обикновено, съвсем незабележително момиче от улицата, което инак няма къде да срещне при неговия баровски начин на живот… пък дори да го срещне, изобщо не би му обърнал внимание. Така де, той самият го каза по телевизията. Че съм най-обикновено, съвсем незабележително момиче.

— Не е вярно! — разгорещено ми възразява Лиси, — Ти си забележителен човек, Ема!

— Вярно е! Точно такава съм, каквато той каза! Кръгла нула! И на всичкото отгоре се показах пълна глупачка. Вярвах му за всичко! И бях дълбоко убедена, че ме обича! Добре де, може би не че ме обича — добавям, като се изчервявам, — но поне, че ме харесва толкова, колкото и аз него.

— Знам, Ема, знам! — казва Лиси, готова и тя да ревне с глас.

Навежда се към мен и ме прегръща силно. В следващата секунда обаче се отдръпва рязко и лицето й пламва като домат.

— Това, че те прегръщам, не те… нали? Искам да кажа… не те възбужда или нещо подобно…

— Лиси! — възкликвам отчаяно. — За последен път ти казвам: не съм лесбийка!!!

— Добре де, добре, разбрах! — припряно се съгласява тя. — Хубаво. Извинявай. — Отново ме прегръща, после става от дивана. — Хайде, ела. И двете имаме нужда да пийнем по нещо.

Сипваме си по чаша водка и излизаме на тясното балконче, наречено „просторна тераса“ от хазаина ни, когато наемахме апартамента. Настаняваме се на слънце и замислено отпиваме от чашите си.