Можеш ли да пазиш тайна?

Значи Джак има някаква голяма тайна, която не иска да сподели с мен. Ами добре. Чудесно. Да си я има! Няма да се принизявам да ровя из кофите за боклук за късче информация. Не ми пука за тайната му. Нито пък за самия него! Щом не иска да ми каже — моля!… аз пък не искам и да знам.

Изведнъж се чувствам адски изтощена след целия този напрегнат ден. Иска ми се единствено да си взема дълга гореща вана, а после да се мушна в леглото си и да забравя, че изобщо някога съм познавала човек на име Джак Харпър.

XXIII

Не мога да забравя за Джак, естествено. Нито за скарването ни.

Лицето му постоянно изплува в ума ми. Непрекъснато се сещам за едно или друго, което е казал или направил.

Лежа в леглото си, загледана в тавана, и премислям последния ни разговор… когато се скарахме…

Какво всъщност имаше предвид с въпроса си „Толкова ли е ужасно хората да знаят истината за теб?“.

Не, не, край! Преставам да мисля за него. Напълно го изхвърлям не само от живота, но и от съзнанието си.

Когато на другата сутрин се появявам в кухнята, за да си направя чаша чай, вече съм твърдо решена: от днес нататък няма дори да мисля за Джак. Край. Финито.

— И така, имам три теории — появява се Лиси задъхана на прага на кухнята, по пижама и с адвокатския си бележник в ръце.

— Какво? — поглеждам я отнесено.

— За тайната на Джак. Имам три теории.

— Само три ли? — появява се зад нея и Джемима, в пухкавия си бял халат, също с някакъв бележник в ръце. — Моите са осем!

— Осем ли? — поглежда я Лиси засегнато.

— Не искам да знам за никакви теории — обаждам се аз. — Чуйте какво ще ви кажа и на двете. Цялата тази история беше много болезнена за мен. Така че ви моля да уважавате чувствата ми и просто да не споменавате нищо на тази тема. Става ли?

За секунда и двете ме гледат тъпо, после отново се обръщат една към друга.

— Осем ли? — повтаря Лиси. — Как пък успя да ги направиш осем?

— Фасулска работа — свива рамене Джемима, после добавя великодушно: — Сигурна съм, че и твоите са много добри. Защо не започнеш ти първа?

— Хубаво — поглежда я Лиси недоволно, лекичко се покашля и започва: — Теория номер едно: мести цялата „Пантера Корпорейшън“ в Шотландия. Бил е там, за да огледа за пореден път нещата и все още не иска да се разчува. Теория номер две: свързан е с финансово престъпление…

— Какво? — зяпвам я изумено. — Защо го казваш това?

— Порових малко из Интернет и се оказа, че някои от счетоводителите, които са правили последния одит на „Пантера Корпорейшън“, напоследък са се забъркали в доста големи скандали. Което нищо не доказва, разбира се, но ако се държи тайнствено и говори за спешно местене… — Лиси прави многозначителна физиономия.

Джак — финансов измамник? Не! Абсурд. Тотален абсурд! Така де, не че изобщо ми пука, ама…

— И двете ми се струват твърде невероятни — подхвърля Джемима, като повдига презрително вежди.

— Ами да чуем каква е твоята в такъв случай — сопва й се Лиси.

— Пластична хирургия, естествено! — заявява Джемима триумфално. — Направил си е операция за опъване на лицето и е избрал да се възстанови в Шотландия, за да не се разчуе. Знам и какво го е накарало да прекъсне втората ви среща.

— Какво? — питам подозрително.

— Липосукция на ханша! — обявява Джемима самодоволно. — Приятелят му е дошъл да му съобщи, че в претоварения график на пластичния им хирург изведнъж се е появило прозорче и Джак веднага е хукнал, защото такива фантастични възможности изобщо не са за изпускане…

Господи, от коя ли планета пада Джемима?!?

— Джак никога не би си правил липосукция! — отговарям възмутено. — Нито опъване на лицето.

— Ти пък откъде знаеш? — отвръща Джемима. — Да не би да си сравнявала негови снимки „преди“ и „сега“, за да забележиш очебийната разлика?

— Страхотно! — врътва очи Лиси. — Хубаво, а другите ти теории какви са?

— Момент така да видя… — Джемима отгръща бележника си на следващата страница. — Аха. Тази е доста добра. Той е в мафията! — заявява тя и прави кратка пауза за повече драматизъм. — Застрелват баща му и той прави планове как да убие главите на всички други мафиотски фамилии.

— Джемима, разказваш ни „Кръстника“! — отбелязва Лиси с досада.

— О, така ли? — възкликва Джемима, леко озадачена. — Затова значи тази теория ми се струваше леко позната, докато я измислях — заявява тя и я задрасква от листа в бележника си. Отгръща на нова страница. — А, ето и следващата. Той има брат, страдащ от аутизъм…

— „Рейнмен“ — прекъсва я Лиси.

— По дяволите — прави физиономия Джемима и започва един по един да задрасква листовете от бележника си. — В такъв случай и тази не става… и тази също… — По едно време вдига глава и заявява: — Но имам още една теория. Има друга жена!

Поглеждам я стреснато. Друга жена ли? Това и през ум не ми беше минавало.

— Всъщност, това е и моята трета теория — казва Лиси с извинителен тон.

— И двете мислите, че има друга жена, така ли? — местя шокиран поглед от едната към другата. — Но… защо?

Изведнъж отново се усещам малка. И глупава. Дали пък не съм била по-наивна, отколкото съм си мислила. Доплаква ми се. И в същия миг се сещам за твърдото си решение.