Можеш ли да пазиш тайна?

— Искам да ме разбереш правилно, Ема. В живота ми има неща, които са твърде деликатни… сложни… от голямо значение.

— А моите не са, така ли? — извиквам възмутено. — Смяташ, че моите тайни са по-незначителни от твоите, така ли? Поради което не би трябвало да съм чак пък толкова наранена от това, че си ги разгласил по телевизията, така ли? — Цялата треперя от ярост и разочарование. — Ами да, прав си, предполагам, защото ти си толкова голям и значим човек, а аз съм само едно… Как ме нарече, Джак? — Очите ми се наливат със сълзи. — Едно най-обикновено, съвсем незабележително момиче. Така ли беше?

Джак се смръщва и разбирам, че съм го засегнала. Затваря очи и дълго мълчи.

— Нямах намерение да използвам точно тези думи — казва най-сетне той, като разтърква челото си. — В мига, в който ги казах, ми се прииска да си ги взема обратно. Опитвах се… исках да събудя една много по-различна представа… от тази, която… — Отново ме поглежда в очите. — Ема, знаеш, че не съм имал намерение да…

— Пак ще те попитам, Джак — прекъсвам го с разтуптяно сърце. — Защо беше в Шотландия?

Настава мълчание. Срещам погледа на Джак и по очите му познавам, че няма да ми каже. Знае колко е важно това за мен и въпреки всичко няма да ми каже.

— Ами хубаво — подхвърлям с разтреперан глас. — Чудесно. Ясно е, че съм по-незначителна от теб. Но знаеш ли какво, Джак? Това между нас не е истинска връзка. Истинската връзка се основава на равенството. И на доверието. — Преглъщам заседналата буца в гърлото ми. — Така че защо не си намериш някоя жена на твоето ниво на значимост, с която да си споделяш безценните тайни? Защото очевидно аз съм недостойна за това.

Рязко се врътвам, преди той да е успял да каже каквото и да било, и бързо се отдалечавам по улицата. Усещам до бузите ми да се стичат две едри сълзи.

Прибирам се вкъщи доста по-късно, но все още цялата настръхнала от скарването си с Джак. Имам адско главоболие и съм на границата да заплача с глас.

Отварям вратата на апартамента и сварвам Лиси и Джемима да водят поредния си яростен спор относно правата на животните.

— Лисиците обожават да ги правят на палта! — заявява Джемима, когато влизам в хола. Млъква, поглежда ме и възкликва: — Ема! Добре ли си?

— Не! — свличам се тежко на дивана и се загръщам с пухкавия голям шал на Лиси, подарък от майка й за Коледа. — Току-що се скарах жестоко с Джак.

— С Джак ли?

— Видяла си го, така ли?

— Ами той дойде в… така де, да се извини, предполагам.

Лиси и Джемима се споглеждат.

— И какво стана? — прегръща Лиси коленете си. — Какво ти каза?

— Ами каза, че наистина съжалява за станалото и че не е искал да каже всички онези неща по телевизията, и че връзката ни е… Както и да е. Много неща каза. После обаче каза, че неговите тайни били по-значими от моите.

Разнася се възглас на дълбока обида.

— Не! — извиква Лиси.

— Задник! — казва Джемима и веднага добавя заинтригувано: — Какви негови тайни?

— Попитах го за Шотландия. И за вечерта, когато прекъсна срещата ни. И за всички други неща, за които никога не ми е говорил.

— И той какво ти каза?

— Ами… нищо — свивам рамене с усещане за поредното унижение от страна на Джак. — Не искаше да говори за каквото й да било от това. Каза, че това били неща… деликатни и сложни.

— Деликатни и сложни ли? — веднага се вдъхновява Джемима. — Върхът! Точно това ни трябва. Откриваш каква е тайната… и я изваждаш на бял свят!

Известно време я гледам с разтуптяно сърце. Права е! Мога да го направя. Мога да му го върна на Джак. Мога да направя така, че да го заболи толкова, колкото и мен.

— Но аз нямам ни най-малка представа за какво става дума — казвам най-сетне.

— Ще откриеш! — възкликва Джемима. — Не е особено трудно. Знаеш, че той крие нещо, това е най-важното. Информацията е власт, Ема. Имаш ли информация, имаш и власт.

— Добре де, ами как да я открия тази информация?

— Първо ще опитаме да се справим сами — отговаря делово Джемима. — Ако не успеем… Е, познавам някои… хора, които могат да ни помогнат… дискретно — додава тя и ми намига многозначително.

— Частни детективи ли имаш предвид? — пита Лиси удивено. — Ама ти сериозно ли говориш?

— А после ще разкрием тайната му пред света! — победоносно заявява Джемима. — Мама има връзки във всички вестници…

Сърцето ми бие развълнувано. Наистина ли смятам да го направя? Действително ли възнамерявам да си отмъстя на Джак?

— Като начало можем да започнем от кофите за боклук — нарежда авторитетно Джемима. — Не можете да си представите колко неща се откриват, когато поровиш из нечия кофа.

Изведнъж нормалността ми се завръща с гръм и трясък.

— Какво? Кофи за боклук ли? — зяпвам я ужасено. — В никакви кофи за боклук няма да ровя. Всъщност изобщо нищо няма да правя. Край, точка!

— Целта оправдава средствата, Ема — отмята коса Джемима. — Нали искаш да откриеш каква е тайната му?

— Може пък да не искам да откривам тайната му? — сопвам й се с известна доза гордост. — Може тя изобщо да не ме интересува.

Загръщам се още по-плътно в шала на Лиси и унило се втренчвам в пръстите на краката си.