Мъртви за света

Когато всичко свърши, бях изтощена, но неизмеримо доволна. Чувала съм за доста мъже, които не се интересуват дали партньорката им ще изпита оргазъм; вероятно си мислят, че щом на тях им е добре, на нея също би трябвало да й е хубаво. Слава богу, нито един от моите двама мъже не е бил такъв егоист. Дали защото бяха вампири, или аз просто имах такъв късмет? А може би и двете?

Ерик ме засипа с комплименти, а не получи нищо в замяна от моя страна. Изобщо не беше честно. Затова, като си лежах сгушена на гърдите му, тихо прошепнах, буквално до шията му:

— Толкова си красив.

— Какво? — стресна се той.

— Ти ми каза, че тялото ми е… хубаво — не каза точно това, но се срамувах да повторя думите му. — Просто исках да знаеш, че и аз харесвам твоето.

Гърдите му се разтресоха от смях.

— Коя част ти харесва най-много? — закачливо попита той.

— О, задникът ти, разбира се — веднага отвърнах аз.

— Задникът ми?

— Аха.

— Виж ти! Аз си мислех за друга част.

— Е, тя определено е доста… съразмерна — казах аз и зарових лице в гърдите му. Веднага разбрах, че съм избрала погрешната дума.

— Съразмерна? — той взе ръката ми и я положи върху въпросната част от анатомията си, която веднага започна да шава. Ерик притисна дланта ми със своята и я раздвижи нагоре-надолу. — Е, съразмерен ли ти се струвам?

— Може би трябваше да кажа щедро надарен?

— Щедро надарен. Харесва ми — каза той.

Щедро надареният бе отново готов за действие, но аз честно казано, нямах сили. Чувствах се толкова изтощена, че се питах дали на другия ден изобщо щях да успея да помръдна. Реших да се заема с по-ленивата алтернатива и се плъзнах надолу под завивките, а той с удоволствие ми отвърна със същото. След поредния грандиозен оргазъм имах чувството, че всяко мускулче от тялото ми се е превърнало в желе. Не обелих и дума повече нито за тревогите ми около Джейсън, нито за ужасните събития в Шривпорт, нито за каквито и да било други неприятни неща. Разменихме си шепнешком по няколко искрени (от моя страна) комплимента и повече нищо не си спомнях. Не знам какво е правил Ерик през остатъка от нощта, защото спах като заклана.

На другия ден ме чакаха куп тревоги, но благодарение на Ерик аз напълно забравих за тях в продължение на няколко скъпоценни часа.

7

Събудих се от ярките слънчеви лъчи, които нахлуваха през прозореца. Лежах в леглото и плувах в безметежно задоволство. Всичко ме болеше, но някак приятно. Имах една-две синини — дребна работа. Следите от ухапвания, които обикновено красяха шията ми, сега се намираха на съвсем различно място. Никой случаен наблюдател нямаше да забележи, че съм се наслаждавала на вампирска компания, а на гинеколог не смятах да ходя скоро.

Имах спешна нужда от душ, затова се измъкнах от леглото и закуцуках към банята. Намерих я в пълен безпорядък — навсякъде се търкаляха хавлии, завесата висеше изтръгната наполовина от пластмасовите халки (това пък кога е станало?), — но набързо оправих всичко и с усмивка на лице и песен в сърцето се пъхнах под душа.

Докато силната струя барабанеше по гърба ми, стигнах до извода, че съм устроена много простичко. Колко малко ми беше нужно, за да бъда щастлива! Една дълга нощ с мъртвец вършеше чудеса. Но удоволствието ми не се дължеше само на динамичния секс (макар че — бог ми е свидетел — имаше моменти, които няма да забравя до сетния си дъх), а на приятелското общуване. На усещането за споделена близост.

Наречете ме стереотипна, няма да ви се обидя. Прекарах нощта с мъж, който ме нарече красива; мъж, с когото взаимно си доставихме неизмеримо удоволствие. Мъж, който ме докосва, прегръща и се смя заедно с мен. Не съществуваше опасност да съм забременяла, защото вампирите просто не могат да правят бебета. Не изневерявах на никого (макар че споменът за Бил все още ми причиняваше болка), Ерик — също. Затова и не смятах, че сме извършили нещо нередно.

Измих си зъбите, гримирах се, но междувременно нещо ми подсказваше, че преподобният Фулънуайлдър едва ли би се съгласил с мен.

Е, аз така или иначе не смятах да му се изповядвам. Това щеше да си остане между мен и бог. Щом бог е стоварил отгоре ми тежкия кръст на телепатията, нищо не му пречеше да прояви малко снизходителност към мен на сексуалния фронт.