Мъртвите сибирски полета

Елена бе дъщеря на неговия съсед, който също не беше богат, но въпреки това се стараеше да даде добро възпитание на дъщеря си. Конрад беше с 5 години по-възрастен от Елена, но в детинството си той на драго сърце си играеше с нея, а по-късно, когато порасна, почувствува гореща любов към хубавата си другарка.

В деня, когато Конрад получи назначение като учител в Берлинската гимназия, те се сгодиха и взеха решение да се венчаят след две години, за да могат да се понаредят.

Но човек мисли едно, а Бог прави друго. Между буйния цвят и червената му главичка стои гъсеницата, която прегризва стъблото, както се казва в песните. Преди Конрад и Елена да постигнат желаната цел, едно грозно приключение унищожи надеждите им.

Конрад се впусна в политически борби; стана водител на социалдемократите. По собствено убеждение воюваше явно и открито за правата на угнетените класи и искаше да се подобри положението им.

Поради това лесно можеше да изгуби службата си, но тъй като бе отличен учител и се очакваше да стане добър специалист и учен, не го уволниха от службата.

Фелзингер имаше малко приятели, защото обичаше уединението. Само с един беше в по-близки отношения, тъй като го познаваше напълно. Но щом намереше приятел, на когото можеше да повери всичко, той откриваше сърцето и душата си и доказваше приятелството не само с наставления и съвети, но и на дело. Такъв бе той.

Един от другарите му, който можеше да се нарече близък приятел, учеше в Берлинския университет.

Казваше се Хуго фон Пал. Той бе потомък на барони, човек от благороден произход, познат като истински немец и върл неприятел на Русия.

Хуго бе наследил характера на баща си.

Той твърде често спохождаше народните партии в Берлин и там се запозна с Фелзингер. За кратко време двамата завързаха добро приятелство и курландският благородник често прекарваше вечерите си в бедняшкото жилище на своя приятел, където последният живееше заедно с майка си и годеницата си Елена.

Това бяха прекрасни дни, изпълнени с буйни фантазии и въображение.

Хуго винаги разполагаше с големи суми, получени от баща му, предлагаше на Фелзингер да му даде пари, за да се ожени, но Фелзингер отклоняваше предложението. Той искаше сам да спечели и сам да сложи основа на новия си живот.

В един зимен ден, късно следобед, Хуго съвсем разтревожен дойде при приятеля си и му каза:

— Трябва да поговоря насаме с тебе, но съвсем насаме, никой да не ни чуе!

Фелзингер се затвори с него в своята стая. Младият човек стисна ръцете на приятеля си и треперейки, каза:

— Конраде, днес поставям на тежко изпитание приятелството ти.

— Което лесно ще издържи на него — отговори Фелзингер.

— Ще видим — рече Хуго. — Трябва ми една сума от 2000 талера и ти трябва да ми я заемеш.

Фелзингер се дръпна назад.

— Ти знаеш, че не бих се колебал нито за минута — каза той, — стига само да съм в състояние да ти помогна. Но аз нямам толкова пари.

— Не са твои, но са в ръцете ти — каза Хуго. — Знам, че държиш касата на твоята партия. Тя е у вас и в нея има най-малко 2000 талера.

— Какво? — извика Фелзингер, цял побледнял. — Какво искаш от мене? Касата на партията ми е поверена и аз не смея да я пипна, а камо ли да вземам пари от нея и да ги давам назаем. Не, не, Хуго, избий това от главата си.

— Тогава аз съм съсипан! — извика отчаяно младият курландски болярин. — Конраде, ти не знаеш каква услуга можеш да ми направиш. Тогава аз ще ти кажа. Ако ми дадеш пари, ще спасиш живота ми, не ми ли дадеш, по-добре ми направи още една приятелска услуга да закопаеш трупа ми пред черковните врати.

— Такава ли е работата? — извика Фелзингер като попарен. — Тогава трябва да помисля. Аз ще ти дам тази сума, която е в касата, но ми кажи крайния срок, когато можеш да ми я върнеш?

— Ще пиша на баща си — извика Хуго радостно. — До три дена ще имаш парите в касата. Давам честната си дума, че ще бъда точен.

— Не се съмнявам в това — отговори Фелзингер, — защото мисля, че няма да бъдеш неблагодарен към мене и към нашата партия. Ти знаеш, че този капитал принадлежи на бедняци. Събиран е пара по пара и във всяка пара се вижда сиромашката пот. Тези пари трябва да ни служат за святата цел.

— Знам — каза Хуго, — но знам и това, че през целия си живот ще ти бъда благодарен за благородното ти дело.

Прещастлив, младият барон излезе с парите. От този час Фелзингер бе разтревожен и невесел. Самата мисъл, че всеки час ще дойдат на проверка да прегледат сметките, го смущаваше.

От ден на ден съмнението все повече го мъчеше. Хуго не се виждаше. Той не дойде в уговореното време да върне парите.

Цяла нощ Конрад не мигна и щом се пукна зората, бързо се отправи за дома на Хуго, очакваше, че приятелят му е болен и ще го намери на легло.

Кръвта се смръзна в жилите му, когато научи от хазайката, че младият барон от три дни не се е прибирал вкъщи. За неговото отсъствие тя бе съобщила и в полицията; страхувала се, че му се е случило нещо лошо.

Фелзингер се върна като луд у дома си. Майка му отвори вратата и му съобщи, че някакви хора го очакват в стаята му.