Мъртвите сибирски полета

Александър му посочи един стол и го покани да седне.

— Както всякога, така и сега побързах да изпълня заповедта ви, Ваше Величество.

— Благодаря ви — отвърна Александър. — Аз зная, че вие сте отрупан с работа, но зная също така, че сте един от ония, които гледат на длъжността си най-сериозно. А сега да пристъпим към работа.

— Слушам, Ваше Величество.

— Аз искам да направя завещанието си.

— Ваше Величество, аз мисля, че вие ще живеете още много време.

— Нека много не се осланяме на бъдещето — каза Александър II, като клатеше глава. — Аз съм човек с болно сърце. А сега, драги Горчаков, запомнете добре онова, което ще ви кажа. Работата се касае до политическото ми завещание. Короната ще заеме най-старият ми син — Александър III. Дано той бъде по-щастлив и да се радва на по-голямо дългоденствие от баща си.

— Дай Боже! — отвърна министърът.

— Горчаков, желая и след мене да бъдеш също тъй верен на сина ми.

В знак на уверение министърът сложи ръка на сърцето си.

— Тържествено ви обещавам това, Ваше Величество.

— Желая, Горчаков, синът ми да следва същото направление в политиката, което държах и аз. Единствено свободата може да направи руския народ щастлив. Кажете на моя син, че само чрез народа може да бъде велик и могъщ. С дворяните да се отнася строго, защото те мъчат селяните.

— Това е и моето мнение, господарю! Радвам се, че засягате този въпрос в завещанието си.

— Колкото до външната политика, съветвам ви да бъдете в добри отношения с Франция. Аз предвиждам, че Прусия ще стане мощна държава. Имам примери от войната през 1870 година и вярвам, че тази малка Прусия ще завладее културния свят. Дръжте се за Франция, защото тя ще ни подкрепя против Германия, а това ще е от голяма полза. Аз не насърчавам моя син в завоевания, тъй като в големината на Русия се вижда нещастието й. Защото колкото по-голяма е, толкова по-мъчно се управлява. Слабата култура е един от големите недостатъци на отечеството ни. Това е моето желание, Горчаков, и желая да го кажете на моя син. Ако някога има нужда от съвети, нека се обърне към чичо си Константин. На неговата грижа оставям братовчедка му Вера. Пожелах нея да направя един мост между Русия и Германия. Не я осъждам, че се е влюбила в друг, въпреки че тази любов не е по-силна от волята ми, но тя е свята както за баща й, така и за чичо й.

Императорът свърши монолога си. През пялото време Горчаков пишеше в тефтерчето си.

— От това парче хартия ще зависи съдбата на цяла Европа — каза той, смеейки се, като сочеше написаното.

— Нека се надяваме, че Русия и в бъдеще ще играе голяма роля в света, както досега. Свободен си. А аз очаквам брат си, за да отидем на разходка.

Горчаков стана, но не излезе.

— Да не желаеш да ми кажеш нещо? Ако искаш да ти подаря някой дворец, на драго сърце ще го сторя. Искам да ти покажа колко те ценя.

— Когато човек остарее, Ваше Величество, като мене, явяват му се разни желания. Аз ще ви помоля за друго нещо.

— Кажи желанието си, ще се изпълни.

— Ваше Величество, помирете се с нихилистите.

Императорът скочи като попарен.

— Нима е допустимо, Горчаков, да ме съветвате да се помиря с убийците си? Вие знаете добре, че в победителната война не се възнаграждават онези, които нападат и грабят нещастниците. За такива хиени считам и тези нихилисти.

— Ваше Величество — каза Горчаков, като клатеше глава. — Нихилистите употребяват такива средства при липса на по-добри. Ако вие узнаете същността на работата, надявам се, че и у тях ще намерите добри неща. Освен това те са интелигенцията на Русия и с тяхното погубване вие ще изтребите най-полезните хора на отечеството си.

Императорът почна да се разхожда разтревожен из стаята.

— Мислите ли, че е възможно да се помири човек с тях?

— Ваше Величество, да се задоволят нихилистите е много лесна работа. Създайте парламент и направете Михаил Бакунин държавен съветник, да бъде близо до вас.

— Може ли Михаил Бакунин да стане държавен мъж?

— Ваше Величество, Михаил Бакунин можеше да бъде много полезен за Русия, ако му беше дадена работа. Даже ако ме запитате кой ще ме замести след смъртта ми, аз бих ви отговорил, че най-подходящ ще е Михаил Бакунин. Предпочитам да имам Михаил Бакунин като приятел, отколкото като неприятел.

— Уверен ли сте, че Михаил Бакунин ще дойде на наша страна, ако му дадем служба?

— Той не ще измени на своите принципи, обаче ще бъде много полезен на родината ни.

— Тогава добре, пишете и вижте да го спечелите на наша страна. Без съмнение вие ще го поканите под някакъв предлог, за да не мисли, че имаме нужда и от приятелството му.

— Аз ще наредя така, че той да дойде при мене.

— Много добре, пишете му веднага, не отлагайте за утре.

— Ще му Пиша, Ваше Величество, въпреки че не зная точния му адрес. Неговата глава е оценена.

В същото време слугата доложи, че конете са впрегнати.