Мъртвите сибирски полета

Пал изпълни точно възложената му задача, ала и той не бе пощаден от смъртоносните куршуми. След атентата искаше да избяга, но беше късно. Натрупаният сняг му попречи. Едно голямо множество се втурна подир него.

След малко настъпи грозна картина. Пал бе свален на земята и едни почнаха да му удрят плесници, други да го ритат, да разкъсват месата му.

— Ло! — това бе последната негова дума. Той умря, останал верен на дадената клетва, че ще умре за делото на нихилизма.

Бояновски бе откаран в Петропавловската крепост, където поиска да се самоубие, но му попречиха, като му взеха ножа.

Той очакваше, че приятелите му ще дойдат да го освободят, но очакванията му останаха напусто.

„Забравиха ме — мислеше си Бояновски. — А къде е Бакунин? Защо допуска да бъде убит приятелят му, без да направи опит да го спаси? Къде се намираше той в най-важната минута, когато другарите му се жертвуваха за общата света идея на нихилистите?“

Къде беше Михаил Бакунин?

CXII. ЗАКЪСНЕЛИЯТ

Владимир току-що завиваше покрай ъгъла на улицата, която водеше към дома на неговия баща — великия княз.

Когато стигна до къщата, той застана пред вратата, като се колебаеше дали да влезе.

Обаче мисълта, че животът на императора беше в опасност, го накара да изостави колебанията си и той влезе.

Когато стигна до коридора на първия етаж, пред него се изпречи един офицер и го попита какво желае.

— Желая да говоря с Негово височество великия княз.

Офицерът му каза, че не е възможно да говори е него.

— Аз трябва непременно да говоря с него, защото от това зависи животът на царя. В случай че ми попречите, ще бъда заставен да си послужа с насилие.

Между двамата се започна отчаяна борба, която бе прекъсната от появата на едно момиче.

— Какво става тука? — извика то, като се приближи.

— Ти ли си, Вера? — попита Владимир момичето.

Съвсем изненадана, Вера се хвърли в обятията на Владимир.

— Но какво дириш тук, Владимире? Предчувствувам, че трябва да се е случило нещо изключително, защото инак не би потъпкал дадената си дума!

— Вера, голяма опасност застрашава императора и затова трябва да говоря насаме с баща си.

След няколко минути Владимир беше вече при баща си.

— Помниш ли, Владимире че ми даде честна дума без мое разрешение да не напускаш Сибир?

— Да, зная, татко, по понеже ако не бях дошъл, животът на един човек щеше да бъде в опасност, реших да наруша честната си дума.

— Ти знаеш, че един войник, при това от царско семейство не може в никой случай да погази честната си дума. Това не трябва да става и тогава, когато от него зависи животът на хиляди хора.

— И тогава ли, когато се отнася до живота на императора? — каза пребледнял Владимир. — Но защо още се бавим? Аз съм дошъл да ти съобщя, татко, че нихилистите начело с Бакунин се готвят при пръв случай, когато императорът излезе на разходка, да го убият. Побързай, татко, и кажи на брат си да не ходи никъде.

— Истина ли е това, което ми каза?

— Пълна истина!

След това великият княз взе два револвера за себе си и два за Владимир.

— Бързай, сине, ние трябва да спасим царя. Навярно много си се измъчил, Владимире, докато стигнеш до Петербург. Как да ти благодаря за това?

— Прости ми, задето не удържах на думата си.

Те изтичаха колкото може по-бързо навън.

Владимир замоли баща си по пътя да му обещае, че ще подари живота на Михаил Бакунин и на неговите съмишленици, защото те са били приятели на майка му.

— Ще видим какво ще правим с тях — каза великият княз намръщено.

Когато пристигнаха в двореца, великият княз попита прислужника на царя:

— Защо си така умислен, старче?

— Едно предчувствие ме измъчва — каза прислужникът. — Негово величество излезе сам, при това с открита каляска.

— По кой път тръгна? — попита великият княз.

— Не зная, Ваше Височество!

— Това не е на добро! Не ни остава нищо друго, освен да почакаме тук.

Не след дълго пристигна и каляската с ранения император. Полковникът вдиша окървавеното тяло на императора. Великият княз остана много изненадан от тази картина.

— Бог е искал така да стане, Ваше Височество — каза полковникът. — Негово величество стана жертва на нихилистите.

— Убит е значи?

— С бомба — каза тихо полковникът.

— Къде стана това?

— На улица „Инженерна“.

— Хванаха ли убиеца?

— Единия уловиха, а другият е убит. Има със стотици такива в тази Русия!

— Жив ли е още брат ми?

— Той е в безсъзнание, Ваше Височество.

Императора поставиха на леглото му с полузатворени очи.

Той пожела да доведат престолонаследника. След малко младият Александър беше в стаята.

Императорът гледаше ту великия княз, ту сина си.

— Въпреки всичко… — каза той и затвори очите си завинаги.

Нещастният искаше да каже с тези думи, че въпреки предпазните мерки нихилистите успяха да го убият.

Многолюден свят се беше натрупал на двора и на улицата и очакваше с нетърпение да чуе, че императорът е по-добре. Никой не предполагаше, че императорът бе смъртно ранен.

Изведнъж обикновеното знаме в двореца се замени с черно, което показваше, че императорът е починал.