Мъжагите не танцуват

Тъй като нямахме много пари, обсъждахме дали да не продадем къщите си, но нито моята, нито нейната се водеха на нашите имена. Предполагам, че накрая ще бъдат конфискувани за неплатени данъци.

Баща ми е още жив. Онзи ден получих писмо от него. Пишеше: „Стискай здраво палци, защото чулуликащите влабчета за голяма своя изненада сега твърдят, че критичното ми състояние е преминало. За тях това е постижение, равно на опрощаването на греховете им“.

Е, синът на Дъглас Мадън — Тимъти Мадън — си има своя теория. Аз смятам, че сегашното психологическо състояние на баща ми е свързано с всичките тези глави и трупове, които той бе мерил, теглил и изхвърлял в морето.

Нищо чудно, че лечението на рака е толкова скъпо.

Ами аз? Да, аз съм толкова компрометиран от толкова много свои дела и постъпки, че се налага с писане да намеря изхода от вътрешния затвор на моите нерви, вини и дълбоко вкоренени духовни задължения. И все пак ще си опитам отново късмета. В действителност не всичко е толкова зле. Двамата с Маделин спим с часове вкопчени в прегръдка. Аз живея в лоното на нейната постъпка, не се чувствам неудобно или несигурно, плътно съм свързан с нея и дълбоко съзнавам, че цялата ми сегашна душевна стабилност почива върху здравата основа на едно кърваво престъпление.

Нека никой не смята обаче, че сме успели да се изплъзнем от Адския град напълно невредими. През една прекрасна лятна вечер, на залез-слънце, в Кий Уест, когато ветровете откъм екватора духаха над Карибско море и климатичната инсталация се беше повредила, не можех да заспя, връхлетян от размисли за снимките на Маделин и Пати, които бях обезглавил с ножица. В онзи час внезапно си припомних, че наистина аз го бях направил след залез-слънце (беше някакъв ужасен опит за любителско заклинание, предполагам, за да възпра Пати да не ме напусне) да, бях го направил точно преди да тръгнем за онзи сеанс, който Харпо проведе. Ако си спомняте, Нисън бе започнал да крещи, защото му се явило видение как Пати е покойница.

Какво мога да ви кажа? Последните новини, които имам от Провинстаун, ги донесе един приятелски настроен скитник, който минаваше през Кий Уест и който ми съобщи, че Харпо бил полудял. Изглежда, че преди време той пак бил направил сеанс, след който започнал да твърди, че бил зърнал шест трупа на дъното на океана. Откъм глъбините две жени без глави били разговаряли с него. Бедният Харпо бил прибран в психиатрията и както научавам, щели да го освободят от там малко по-късно тази година.

КОМЕДИЯ:

лоши хора и лоши работи, бракове, пиянски сборища, комар, мошеничества, а също и пакостливи слуги, господари самохвалковци, интриги, младежки прегрешения, старческо скъперничество, сводничество, както и всичко подобно на тези неща, които се срещат ежедневно сред обикновените люде.

ТРАГЕДИЯ:

смъртни удари, отчаяние, детеубийство и отцеубийство, пожар, кръвосмешение, война, метежи, ридания, плач, стонове.

Мартин Опиц фон Боберфелд (1597 — 1639)

Макар че Провинстаун не е несъществуващ град и, разбира се, е разположен на полуостров Кейп Код, редица имена и местности бяха променени, известен брой къщи измислени, както и една важна служба. Нито сега, нито преди, доколкото ми е известно, в Провинстаун не е имало изпълняващ длъжността началник на полицията. Полицията в моя роман, между другото, няма нищо общо с редовната полицейска служба в града. След това обяснение ще отбележа само, че всички образи са плод на моето въображение и всички ситуации са измислени. Всяка прилика с живи лица е напълно случайна.