Мъжагите не танцуват

— Пати те помоли да съхраниш главата ли? — продължи да пита баща ми.

Той кимна.

— И ти я скри вместо нея?

Той кимна.

— И после Пати те заряза?

Той кимна.

— Махна се — успя да каже. — Остави ме с главата.

— И ти реши да я оставиш пак там, където е била?

Риджънси кимна.

— И този път си намерил там — с възможно най-кротък глас продължи баща ми — главата на Пати. Била е оставена също там.

Риджънси сложи ръце на тила си и с тяхна помощ преви врат. Кимна.

— Това най-ужасната гледка в живота ти ли беше?

— Да.

— Как успя да запазиш самообладание?

— Успях — рече Риджънси, — досега само. — Той пак се разплака. Издаваше звуци като кон, който цвили.

Спомних си как двамата бяхме пушили марихуана в кабинета му. Той е могъл да намери главата на Пати само няколко часа по-рано и въпреки това бе прикрил вълнението си. Не беше лесно да се наблюдава как се разпада такъв феномен на волята. Така ли изглеждаше човек миг преди да получи удар?

Баща ми попита:

— Знаеш ли кой е сложил Пати при Джесика?

Той кимна.

— Нисън ли?

Той кимна. После сви рамене. Може би не знаеше.

— Да, трябва да е бил той — рече баща ми.

Съгласих се с него. Трябва да е бил Паяка. Можех само да си представям до каква степен той самият се бе чувствал замесен. Естествено, би искал да забърка и мен. Да, те двамата със Студи бяха искали аз да бъда заловен с главите. Кой щеше да повярва, че съм невинен, ако бъдех заловен с две глави?

— Ти ли уби Джесика? — попитах Риджънси.

Той сви неопределено рамене.

— Пати ли?

Поклати отрицателно глава. После кимна.

— Пати ли?

Кимна.

Запитах се дали историята вече не ми е известна. Дотолкова вече можех да бъда сигурен: Пати и Риджънси, а не Уордли, бяха причакали Джесика в Рейс Пойнт и вероятно Джесика бе шофирала колата с трупа на Лони на връщане към „Алеята на вдовицата“. След това и тримата трябва да бяха заминали с патрулната кола. Някъде в гората сигурно са спрели и там Пати е застреляла Джесика. Пати е застреляла Джесика.

Не можех да кажа в каква степен е имала своите основания. Би ли могъл някой да отмери гнева на Пати, когато ставаше въпрос за основанията й? Джесика се бе опитала да купи имението на Парамесидес за себе си. Джесика се бе позабавлявала с Алвин Лутър. При екстремни обстоятелства едва ли би имало нужда от повече от едно основание, за да бъде предизвикана Пати. Да, можех да си я представя как натиква цевта на пистолета между лъжовните устни на Джесика. А ако в този момент госпожа Понд е понечила да се обърне за помощ към Риджънси и ако Риджънси е направил опит да дръпне пистолета, да, това щеше да е достатъчно Пати да дръпне спусъка. И тя като мен бе живяла дълги години с изострени нерви. С този гняв, който бе натрупан в нас, убийството — колкото и ужасно е да се произнесе — би могло да се окаже лек за всичко друго.

Риджънси седеше на стола си като боксьор в своя ъгъл, след като в последния рунд е отнесъл страхотен бой.

— Защо отряза главата на Джесика? — го попитах, но задавайки въпроса си бях принуден да заплатя скъпо: в съзнанието си видях как острието на онова мачете направи мах.

Той произведе някакъв гъргорещ звук в гърлото си. Устата му се беше разтеглила в едното си ъгълче. Започнах да мисля, че наистина е получил удар. След това гласът му прозвуча дрезгаво и с благоговение.

— Исках — каза той — по този начин да споделя участта на Пати.

И рухна от стола на пода. Крайниците му започнаха да се тресат.

В кухнята влезе Маделин. Тя държеше в ръката си своя деринджър, но не мисля, че осъзнаваше това. Предполагам, че го бе държала през цялото време, докато бе стояла горе, в кабинета.

Маделин изглеждаше по-възрастна от преди и повече от всякога приличаше на италианка. Лицето й изразяваше нещичко от безмълвната уплаха, която би могъл да изпита каменен зид, който предстои да бъде сринат. Тя беше много по-далеч от всички нас от перспективата да пророни сълзи.

— Не мога да го оставя — каза ми тя. — Той е зле и мисля, че може да умре.

Пристъпът на Риджънси беше отминал вече, с изключение на дясната му пета. Тя се блъскаше в пода в една несекваща конвулсия, едно нервно шибане с опашката, която не съществуваше.

Наложи ни се на двамата с баща ми да хвърлим доста сили, за да го пренесем на горния етаж, и едва успяхме. На няколко пъти за малко да се прекатурим. Настаних го в огромното легло, което някога бяхме обитавали с Пати. Но, дявол да го вземе, той, а не аз, е бил готов и да умре за нея.

Епилог