Началото

От воините, които според твърденията на Китано бяха обградили храма, нямаше и следа — може би след подписването на договора за капитулацията те всички се бяха върнали в Ямагата с неговите многобройни странноприемници и красиви жени или бяха отишли в Цувано да се подготвят за жътвата. При все това, въпреки привидния мир и покоя в храма, ведрата дъга на покривите на фона на тъмнозелените багри на гората, пърхащите около стрехите бели гълъби с тяхното несекващо гукане, Мацуда Шинген не можа да скрие тревогата си при пристигането му. Шигеру току-що бе влязъл в главния двор и бе разменил няколко думи с един от монасите, който заравняваше дребните камъчета и метеше пътеките — по това време храмът не се охраняваше и главната порта се държеше отворена от зори до полунощ. Монахът, който го сбърка с обикновен пътник, го насочи към помещенията за гости. Едва когато Шигеру свали шапката, която носеше, и поиска да говори с игумена, той го позна и незабавно го отведе в кабинета на Мацуда. Шигеру коленичи пред възрастния човек, но Мацуда стана, отиде бързо до него и го прегърна.

— Дошъл си сам, в тези дрехи? Никак не е безопасно за теб. Сигурно си даваш сметка какъв риск си поел.

— Чувствах, че трябва да ознаменувам деня на мъртвите на това място — отвърна Шигеру. — Тази година повече от когато и да било съм длъжен да отдам почит на духа на баща ми и на всички загинали.

— Ще ти покажа къде са погребани останките на владетеля Шигемори. Но първо нека повикам брат ти. Сигурно си се затъжил за него — Мацуда плесна с ръце и когато монахът, който бе довел Шигеру, се появи отново, Мацуда го помоли да доведе Такеши.

— Той добре ли е? — попита Шигеру.

— Физически е в добро здраве… даже отлично. Но след вестта за поражението и смъртта на баща ви е много неуравновесен… гневен и непокорен. Няколко пъти заплашва, че ще избяга. Заради собствената му сигурност се опитвам да не го изпускам от очи, но постоянното надзираване го дразни.

— С други думи, станал е много труден — отбеляза Шигеру. — Ще ви отърва от него. Той трябва да се върне в Хаги.

— Владетелят Китано предложи да прати ескорт — рече Мацуда. — Но Такеши отказва да тръгне с него, заявявайки, че не се движи в компанията на предатели.

— Тревожех се, че Китано може да се опита да го задържи в Цувано и по този начин да го направи заложник — поясни Шигеру. — Бих предпочел да го взема със себе си.

— Но тогава твоето пътуване ще стане ясно за всички — предупреди го Мацуда.

— Пътуването ми не бе разрешено от чичовците ми, но бе напълно оправдано — отвърна Шигеру. — Трябва да изпълня нужните церемонии за баща ми, тук, където е погребан прахът му, и точно по време на Празника на мъртвите.

— Ийда ще използва и най-малкия претекст, за да докаже, че си нарушил условията на капитулацията. Не виждам как ще те остави жив. Или ще нареди да бъдеш убит тайно, или ще те екзекутира публично. Намираш се в безопасност единствено ако стоиш в онова, което е останало от Средната провинция — в Хаги.

— Не възнамерявам да прекарам остатъка от живота си ограничен по този начин, което е равносилно на затвор.

— А как тогава ще го прекараш?

В поведението на Мацуда не пролича и сянка от състрадание, съжаление за убитите или обвинение. Шигеру бе постъпил по най-добрия начин съобразно знанията и възможностите си — бе претърпял поражение, но самото действие бе правилно. Това отношение вдъхна сили на Шигеру и го успокои много повече от проявата на каквото и да било съжаление.

— Наред с другото ще стана и земеделец; ще се оттегля от света. И ще чакам — тези отговори му дойдоха сега, в покоя на храма. — Но трябва да познавам земята. Смятам да я обходя, да я открия. Дори и Ийда не може да съзре предизвикателство в това. Моята личност, собствената ми природа ще бъде оръжието ми срещу него. Ще стана всичко, което Ийда не е. Трябва да живея… за да се изправя срещу него, да го победя, дори и само като го надживея. Ако успея да го предизвикам да ме убие, смъртта ми ще постигне онова, което животът ми е успял. И стига да е възможно, ще идвам тук всяка година. Надявам се, че ще продължите да ме напътствате и обучавате.

— Естествено, ще го правя с радост, стига да не представлявам още една заплаха за теб.

— Щях да сложа край на живота си на бойното поле — почувства се задължен да обясни Шигеру. — Но мечът на моя баща — Джато — ми бе даден в ръцете и според мен това е заповед да продължа да живея.

— Ако мечът е дошъл при теб, това е с някаква цел — рече Мацуда. — Животът ти още не е приключил. Но пътят оттук нататък ще бъде много по-труден от онзи, който си извървял.

— Вече не знам кой съм — призна Шигеру. — Какъв съм, ако не съм глава на клана?

— Ето сега ще разбереш — отвърна Мацуда — какво те прави истински мъж. И битката ще е много по-жестока от тази при Яегахара.

Няколко мига Шигеру остана безмълвен, след което обяви рязко:

— Жена ми очаква дете.

— Надявам се да е момиче — рече Мацуда. — Чичовците ти ще бъдат много обезпокоени, ако имаш син.