Началото

— Ийда спокойно може да забрави за мен — той ме счита за безсилен да се изправя срещу него.

— Хмм — изсумтя по своя красноречив начин Кенджи, — може така да се представяш пред света, но не забравяй, че разговаряш с човека, който ти е донесъл меча на баща ти и който го е чул да говори — той махна към меча на стойката в дъното на стаята. — Както виждам, не си се отказал от него.

— Ще го предам единствено на своя наследник, когато смъртта ми е неизбежна — отвърна Шигеру. — Но не търся отмъщение. Всичко това е вече зад гърба ми — станах земеделец — и той се усмихна благо на Кенджи.

— Въпреки това Ийда продължава да се занимава с теб. Може да се каже, че е като обсебен, сякаш двамата сте свързани чрез невидима нишка. Постоянно търси информация за теб. Тормози го фактът, че е победил Отори единствено чрез предателство. Той спечели битката, но загуби честта си.

Шигеру заяви непринудено:

— Намират ли се още воини с чест? В наши дни мъжете се възползват от всяка възможност да се издигнат, а после намират оправдания за действията си. Летописците на Тохан могат да запишат историята на Ийда Садаму за събитията и да го превърнат в безспорния герой на Яегахара.

— Напълно съм съгласен с теб — рече Кенджи. — В края на краищата моята работа ме свързва тясно с тъмната страна на войнската класа. Но мъже с безкрайната суета на Ийда Садаму искат да изглеждат достойни, докато постъпват недостойно. Почва да му се изяснява, че никога няма да спечели тази битка с теб. В Трите провинции вече има мнозина народни певци, които те възпяват в песните си!

— Поласкан съм — отвърна Шигеру. — Но това по никакъв начин не променя моето положение. Загубил съм всичко, разполагам единствено с тази къща и с едно малко владение.

— Както и с огромната почит и ненакърнената любов на твоите сънародници — рече Кенджи, като наблюдаваше изпитателно Шигеру. — Не си ли чувал за „Вярност към чаплата“?

— Какво е това?

Не беше нещо необичайно да се появяват групи с подобни наименования — „Тесните пътеки на змията“, „Гневът на белия тигър“ — обикновено създадени от млади мъже, които решаваха да използват своята интелигентност и способности, за да оспорват установения ред и да обновяват света. Селяни и земеделци се събираха с воини от нисш ранг, за да образуват съюзи, чрез които да защитават нивите и стопанствата си и да упражняват натиск върху своите господари.

— Това е предполагаема тайна организация, която все повече се разраства в Средната провинция — членовете полагат клетва да те подкрепят, когато се изправиш срещу чичовците си, както се надяват да сториш.

— Признателен съм за подкрепата им, но мога само да ги разочаровам — отвърна Шигеру. — Ако се опълча против чичовците си, това ще предизвика гражданска война и ще унищожи клана Отори.

— В момента може би. Но ти още нямаш и двайсет години, а и умееш да чакаш.

— Много добре си ме опознал — рече Шигеру през смях, все едно идеята му се струваше доста забавна.

— Чувам разни неща за теб — рече Кенджи. — С прискърбие научих за смъртта на съпругата ти. Възнамеряваш ли да се ожениш повторно?

— Не, никога — отвърна рязко Шигеру. — Надявах се да имам деца, но си дадох сметка, че тяхното съществуване би представлявало още по-голяма заплаха за чичовците ми, което би ги превърнало в заложници, ако не на действителността, то на съдбата със сигурност. Не мога да понеса повече загуби. Освен това имам брат си… сега трябва да съм му като баща.

— Да, не го изпускай от очи. Той е по-голяма заплаха и от теб, такова е цялото ти семейство и всички, които обичаш. Ийда ще направи каквото може, за да те унижи, да изтъкне своята власт над теб и да ти причини болка — Кенджи замълча за момент, а после заяви тихо, но решително: — Бъди особено внимателен. Променяй обичайните си дейности, не ходи никъде сам и винаги бъди въоръжен.

— Ийда може въобще да не ми обръща внимание — каза Шигеру с привидно безразличие, макар че отчете предупреждението. — Вече съм се отказал от пътя на меча.

— Но въпреки това все още обучаваш брат си и продължаваш собствените си тренировки.

— Брат ми трябва непрестанно да е зает с нещо. Аз станах земеделец, но Такеши е син на воин. Той трябва да получи образованието на воин, преди да е станал пълнолетен. После вече може да избере собствения си път — Шигеру замълча за миг и после продължи: — Ти, изглежда, си осведомен за всичките ми дейности. Сигурно имаш шпиони, които ме наблюдават през цялото време?

— Не, точно сега не — отвърна Кенджи. — Научавам само онова, което вече се е разчуло. Държа си ушите отворени, нищо повече — звучеше искрено и Шигеру изпита желание да му се довери, да спечели този необикновен и интригуващ човек за свой приятел.

— Какво те води в Хаги? — попита той.

— Имам роднини тук. Сигурно знаеш пивоварната, собственост на Муто Юзуру.

Беше съвсем оскъдна информация, предложена почти като дар. Шигеру кимна.

— Значи семейството ти се занимава с винопроизводство?