Началото

— Струва ми се, че все още има какво да научиш от мен — отвърна Шигеру благо. — Освен това с теб сме се уговорили от по-рано, а обучението ти е преди всичко останало.

— За какво да тренирам, след като ние изобщо не участваме в сражения? — възкликна Такеши. — Защо не се хванеш да обучаваш синовете на земеделците как да държат мотиката?

Шигеру видя как Кахей се опитва да овладее реакцията си, както и тази на останалите младежи — потреса, последван от напрегнатото любопитство какво ще стори Шигеру. Той самият първоначално бе обзет от гняв, че брат му си позволява да го предизвика публично — всичките тревоги и ядове, които Такеши му причиняваше месеци наред, избиха. Грабна тоягата от Кахей и я тикна в ръцете на брат си.

— Взимай и се бий, иначе ще те потроша!

Такеши дори не бе успял да се подготви, когато тоягата на Шигеру се стовари върху рамото му. Ударът бе по-силен от всякога, а Шигеру неволно си каза: Ей сега ще му дам да се разбере! Брат му отвърна с подобаваща ярост и се нахвърли върху Шигеру с изненадващо силна атака. Той отстъпи встрани и парира удара му, но всеки следващ се оказваше по-бърз и по-мощен от предишния, а всяка негова реакция засилваха гнева на Такеши.

Не вярваше, че брат му наистина се опитва да го нарани, докато един от ударите замалко не проби защитата му. Шигеру успя да се приведе навреме, но видя, че Такеши се цели с всички сили в слепоочието му, което тоягата щеше да строши като глинено гърне. Това възпламени собствената му ярост; следващият му мощен удар уцели Такеши в гръдната кост и му изкара въздуха; брат му се приведе, давейки се, и тогава тоягата на Шигеру го връхлетя отново, удряйки го странично по врата. Такеши се свлече на колене, а тоягата падна от ръцете му.

— Предавам се — рече той, задавен от гняв.

— Когато ме победиш, ще можеш да избираш дали да продължиш тренировките си — заяви в отговор Шигеру. — А дотогава ще ми се подчиняваш — но в същото време си каза: Не можем да продължаваме по този начин, накрая ще се избием един друг!

Кахей предложи помощта си и съпроводи Такеши до дома му. Братята не си говориха няколко дни. Майка им бе обезпокоена от синините на Такеши и не скри недоволството си от постъпката на Шигеру. Докато живееше отделно от нея, Такеши бе пооправил характера си, но сега двамата бяха отново в една къща и това, че тя угаждаше на по-малкия си син и не одобряваше поведението на по-големия, подриваше авторитета на Шигеру и подклаждаше негодуванието на Такеши. Шигеру не виждаше друго решение, освен да продължава да налага волята си, но знаеше, че ролята му на Земеделеца го бе лишила от уважението на майка му и брат му.

Няколко дни след битката, която замалко не бе станала неуправляема, на посещение пристигна Мийоши Сатору — бащата на Кахей — привидно за да попита дали Ичиро би се съгласил да обучава Кахей и Гемба. Докато разговаряха, по заобиколен път и с голяма деликатност Сатору изказа предположението, че може би Такеши желае да прекарва повече време със синовете му и дори, че би могъл да им погостува няколко седмици.

Шигеру бе раздвоен между благодарността и страха, че вероятно според Сатору усилията му да възпита своя брат се оказват неуспешни, че Такеши става неуправляем и всички в Хаги го знаят. С голяма вещина Сатору успя да създаде впечатлението, че по-големият му син Кахей би имал голяма полза както от обучението на Ичиро, така и от общуването с Такеши, което позволи на Шигеру да даде съгласието си, без да се унижава. При все това той не желаеше да прехвърля личните си проблеми на друго семейство — благодари на владетеля Мийоши за предложението и обеща да го обмисли, както и да го обсъди с майка си и с Ичиро.

Същата нощ Шигеру седеше в стаята на възрастния човек и разговаряше с него, когато погледът му падна върху една кутия, която сякаш бе добавена към сандъците със свитъци, наредени покрай стените. За негова изненада Ичиро изцяло подкрепи предложението на владетеля Мийоши; майка му заяви, че е против, но по-скоро по навик, отколкото поради някакви сериозни възражения.

— Каква е тази кутия? — попита Шигеру.

— Получи се преди няколко дни. Забравих да ти кажа. Вътре има писмо, сложено е най-отгоре. Изпраща ти я вдовицата на Отори Ейджиро. Владението е прехвърлено към Цувано. Тя и дъщерите й се връщат на запад. Това са последните писания на съпруга й преди смъртта му… Нейното желание е да останат при теб.

— Добре, ще ги прегледам.

Изглеждаше добра възможност да се откъсне от решението, което трябваше да вземе за Такеши, макар че възобнови собствените му терзания, когато се сети за семейството на Ейджиро и за щастието, в което бяха живели. Улови се, че се връща в мислите си към седмицата, която бе прекарал там, и преживява отново силното впечатление, което бе оставил у него престоят му. Това е влиянието на Маруяма, бе казал тогава Ейджиро.