Началото

После оризовата реколта бе окосена със сърпове, зърната — отделени с млатила и сопи и изсушени върху рогозки на слънце. Малките деца го наблюдаваха постоянно, вдигайки какофония със звънци и гонгове. В зеленчуковите градини задвижваните с вода плашила срещу елени потракваха в непостоянен ритъм. Честваха Фестивала на звездната тъкачка37, а после и Празника на мъртвите. Шигеру не отиде в Тераяма, както предишната година, но вместо това посети възпоменателната служба в Дайшоин, където почиваха мнозина Отори от неговото поколение и където бяха погребани Мое и дъщеря му. Според обичая на церемонията трябваше да присъстват и чичовците му. Шигеру ги поздрави с почтителност и смирение, с ясното съзнание, че ако иска да живее, трябва да ги убеди в своята нова самоличност. Размени с тях само няколко реплики, но иначе разказа с ентусиазъм за реколтата, като говореше така, че да го чуят. Няколко дни по-късно майка му, която все още имаше връзки в женското крило на резиденцията в крепостта, разговаря с него, като се опитваше да скрие недоволството си.

— Вече те наричат Земеделеца. Не можеш ли да запазиш някакво достойнство, някакво съзнание за това кой си всъщност?

Той посрещна думите й с онази открита усмивка, която вече му ставаше втора природа.

— Земеделеца. Хубаво прозвище. Аз съм точно това… и няма от какво да се срамувам.

Господарката Отори се наплака насаме и после, когато говореше с него, все го предизвикваше. Той не й каза нищо за истинските си намерения, нито ги сподели с някой друг, макар че от време на време улавяше погледа на Ичиро, който го наблюдаваше с любопитство, и тогава се питаше докъде ли стигаха подозренията на неговия проницателен учител.

Такеши не криеше, че поведението на Шигеру го озадачава и го кара да се срамува. Прякорът „земеделеца“ се разчу. Такеши го ненавиждаше и често се замесваше в сбивания заради него… и заради други доловени оскърбления към Шигеру или към него. Намираше се във възраст, когато вихрите на настъпващата мъжественост увеличаваха десетократно присъщата му безразсъдност. Той обичаше жените и макар че за младежи на неговите години се считаше за напълно естествено да посещават домовете за удоволствия, Такеши не проявяваше и капка от характерната за Шигеру сдържаност и самоконтрол. Даже напротив — хората почнаха да шушукат, че ще стане развратен като своя чичо Масахиро.

Чийо осведоми Шигеру за тези слухове и той проведе с Такеши сериозен разговор на тази тема, предизвиквайки гневните му изблици, които го изненадаха и разтревожиха — бе решил, че брат му ще проявява все същото покорство по отношение на него и неизменно ще се вслушва в съветите му. Опита се да припомни по заобиколен начин на Такеши за своята решимост да постигне отмъщение, но нямаше намерение да говори за това направо, от което брат му се изнерви и започна да се държи пренебрежително. Шигеру си даде сметка до каква степен скръбта, униженията и загубата на обществено положение са подкопали верността на Такеши и са отслабили връзката помежду им. Не че той бе променил отношението си към него. Загрижеността и обичта към брат му бяха по-силни от всякога. При все това не можеше да позволи разбирането, което имаше за състоянието на Такеши, да доведе до снизхождение. Шигеру притежаваше силна воля, а Такеши бе твърдоглав, в резултат на което противоречията помежду им се засилваха.

През деветия месец страната бе връхлетяна от проливни дъждове и бурни ветрове, когато първите тайфуни пометоха крайбрежието, нахлувайки от юг, а щом бурите стихнаха, вече бе настъпила есен, с ясно синьо небе и хладен свеж въздух. Времето бе примамливо за пътуване. Шигеру си даде сметка, че копнее да избяга от тягостната атмосфера в къщата, от заседналия живот в града, от напрежението непрестанно да се прави на такъв, какъвто не е. Чувстваше, че двамата с Такеши трябва да се разделят за известно време, но се страхуваше да остави по-малкия си брат единствено под надзора на Ичиро.

През следващата година Такеши щеше да навърши пълнолетие, но в очите на Шигеру той бе незрял и все още имаше много да учи. Шигеру увеличи времето, което прекарваха заедно, посвещавайки дълги часове на изучаване на класиците и военните стратегии, а на речния бряг — на упражнения за бой с меч.

Една топла вечер, в която се бе разбрал с брат си да се видят, Такеши го принуди да го чака. Неколцина младежи, между които и Мийоши Кахей, бяха дошли да гледат заниманията им. Шигеру потренира малко с Кахей, отбелязвайки вещината и силата на младежа, но закъснението на Такеши все повече го напрягаше. Когато накрая пристигна, брат му дори не се извини. Наблюдава с безизразно лице последната схватка между Шигеру и Кахей, а когато двамата приключиха, не посегна към тоягата.

— Такеши — рече Шигеру, — направи упражненията за загрявка и после ще потренираме един срещу друг.

— Мисля, че ме научи на всичко, което владееш — рече Такеши, без да помръдне. — Обещах на един човек да се срещнем след малко.