Началото

Ако я бе срещнал на улицата, в гората, ако стоеше права или вървеше — във всяко друго положение освен това — щеше да се бие с нея и да сложи край на живота й, за да я накаже за нейното двуличие и за предателството й. Но никога не бе убивал жена, нито невъоръжен човек — макар че едва ли бе обикновена жена, тя изглеждаше невъоръжена; освен това идеята да пролее кръв в собствената си къща го отвращаваше. А и бе разпалила любопитството му — сега виждаше със собствените си очи онова, което бе видял баща му — жена от Племето, която изчезва и се появява отново по собствена воля. Защо бе дошла при него по този начин, поставяйки се, както изглежда, в негова власт? И какво би могъл да научи от нея?

Седна с кръстосани нозе и остави меча до себе си.

— Изправи се — рече той. — Защо си дошла?

— Има много неща, за които искам да говоря с теб — отвърна тя, когато се изправи, гледайки го право в очите. — Дойдох тук, защото къщата ти е безопасна — тук няма шпиони, нито членове на Племето. Всички в домакинството са ти предани… както и повечето жители на Хаги.

— Чичо ти ли те изпрати? — попита той.

Тя кимна.

— Част от възложените ми задачи са от него. Ще ти кажа първо неговите новини. Има неблагоприятно развитие, което според него трябва да знаеш. Преди две седмици е било извършено покушение срещу Ийда Садаму.

— Какво е станало? Вероятно опитът се е провалил? Кой стои зад него?

— Ти нямаш нищо общо с него, така ли?

— Заподозрян ли съм?

— Неуспелият убиец е бил от семейството на жена ти — от Янаги.

Шигеру си спомни лудия, който бе изникнал от гората, и тутакси предположи, че е бил същият човек.

— Очевидно е искал да отмъсти за унищожението на клана — продължи Шизука. — Двамата с чичо предполагаме, че е действал сам, тласкан от гняв или отчаяние. Опитът му е бил твърде нескопосан — причакал Ийда на пътя, по който владетелят се връщал в Инуяма за зимата. Изобщо не успял да се добере до него. Заловили го жив и го изтезавали пет дни, но той не казал нищо друго, освен че е последният Янаги. Бил воин, но Ийда го лишил от всички привилегии… накрая свършил на крепостната стена. Ийда веднага решил, че е бил на служба при теб. Произшествието възобновило всичките му подозрения и сега възнамерява да изиска някакво обезщетение от Отори.

— Нямам нищо общо с това! — възкликна Шигеру, възмутен, че го свързват с този безразсъден акт, за който не бе и чул. — Как може да ми се търси отговорност?

— Мнозина биха се радвали да убият Ийда, но той винаги ще вижда зад подобни опити твоята ръка. Освен това още нещо насочва подозренията към теб — Китано Масаджи е докладвал, че същият човек е разговарял с теб, след като си напуснал Мисуми. Твърди, че си му дал някаква тайна заповед или знак.

— Мислех, че е луд и се опитах да попреча на Китано да го убие!

— Сериозна грешка! Той е избягал от хората на Китано и е отишъл право на междуградския път между Кушимото и Инуяма, за да нападне Ийда. Съветът на чичо ми е да бъдеш много благоразумен. Не напускай Средната провинция и ако е възможно, стой в Хаги.

— Аз пътувам единствено за селскостопански проучвания и религиозни задължения — рече Шигеру. — А зимата слага край и на двата вида дейности — той махна към пособията за писане и сандъците със свитъци, които изпълваха стаята. — Тук си имам предостатъчно работа, докато дойде пролетта — Шигеру отправи към нея своята открита усмивка, но когато заговори отново, гласът му бе изпълнен с горчивина. — Можеш да предадеш това на чичо си… и на Ийда, разбира се.

— Ти все още си ми ядосан — рече тя. — Трябва да говорим и за това. Когато предадох теб и мъжа, когото обичам — бащата на моите синове — действах по заповед на семейството си. От гледна точка на Племето изпълнявах своя дълг. Това не е най-ужасното ми деяние, извършено по тяхно нареждане. Въпреки това се срамувам много и моля да ми простиш.

— Как мога да ти простя? — попита той, като се опитваше да овладее гнева си. — Предателството и смъртта на баща ми, на моя най-добър приятел, на хилядите воини; загубата на положението ми… и то след като си дала дума на мен и Араи Дайичи, че можем да ти имаме доверие.

Лицето й бе пребледняло, очите — непроницаеми.

— Повярвай ми, мъртвите не ми дават покой. Затова искам да поправя грешката си.

— Ти сигурно ме мислиш за глупак. Да не би да очакваш да ти се доверя отново и да ти кажа, че ти прощавам, за да облекча угризенията на съвестта ти? С каква цел? Аз се оттеглих от политиката. Нямам други интереси, освен това да се занимавам със земеделие в собственото си имение и да изпълнявам духовните си задължения. Миналото си е минало. Твоите угризения не могат да променят изхода на битката, нито да съживят мъртвите.

— Няма да се браня от твоето презрение и недоверие, тъй като заслужавам и двете. Просто те моля да видиш нещата от гледната точка на една жена от Племето, която сега иска да ти помогне.

— Знам, че си съвършена актриса — рече той. — Просто надмина себе си в това представление.