Началото

— Посетителят ти е жена? Браво, браво. Никой няма да те безпокои, аз ще се погрижа!

Той не я поправи, но се усмихна на себе си, когато се върна, носейки малък керамичен съд и чаши.

— Опасявам се, че според Чийо ти си тук с някаква любовна цел — каза той, поставяйки подноса на пода.

Шизука напълни чашата му, после той нейната.

— В някой друг живот може би. Има различни видове любов — каза тя почти кокетно. — Да пием за любовта в приятелството.

Той неволно се замисли над странностите в своя живот, колко невероятно бе, че сега седи тук с тази жена от Племето и вдига с нея наздравица за приятелството. Виното бе топло и ароматно и той усети как по вените му плъзва неговото ободрително послание. Сипа водата в малката съдина с форма на риба и приготви мастилото. После взе четчицата.

— Разкажи ми за Племето.

Тя пое дълбоко въздух.

— Не бива никога да говориш за това, нито дума на никого. Ако в Племето разберат, ще ме убият. Знам, че чичо ми се е сприятелил с теб. Той пък съвсем не трябва да разбира какво правя.

— Би трябвало да знаеш, че мога да пазя тайна — отвърна Шигеру.

— Смятам, че си най-притворният човек извън Племето, когото познавам — заяви през смях Шизука и побърза да добави: — Това е комплимент!

Той наля още вино. Вече беше поизстинало.

— Работим на групи и в мрежи — рече тя, а той се зае да записва подробностите. — Всеки общува само с този, който стои непосредствено над него в йерархията, на членовете не им е позволено да обсъждат помежду си важни дела. Децата ни се обучават на този ред и той става наша втора природа. Информацията тече само в една посока — нагоре, към главата на фамилията.

— Кикута и Муто?

— Това са двете водещи фамилии, които се предполага да са равни, но понастоящем Кикута са по-силни. Аз съм и от двете. Баща ми беше Муто… той почина, когато бях дете… а майка ми е Кикута.

— Майка ти е Кикута? Кога е родена?

— Тази година става на четирийсет.

Преди четиридесет години… възможно ли е тя да е детето на баща му? Само ако Шигемори или Шизука бяха сбъркали годините. Беше напълно възможно — повечето хора не знаеха точно кога са родени… често се променяха имена, дати.

— Мога да ти донеса описания на родословията — рече Шизука. — Кръвните връзки са много важни за Племето — предпочитаме да водим подробни архиви за това кой за кого се жени и кой съюз какви умения предава на децата си. Защо се интересуваш точно от Кикута?

— Мисля, че може би имам полубрат сред тях — рече той и за първи път сподели тайната на баща си с друг човек.

— Невероятно — рече тя, когато той свърши. — Никога не съм чувала дори мълва за нещо подобно.

— Значи не смяташ, че се е родило такова дете?

— Ако е истина, то майката вероятно е успяла да скрие факта, че бащата не е от Племето.

— Можеш ли да установиш дали е така? Без да го разкриваш пред другиго?

— Ще се опитам — тя се усмихна. — Струва ми се толкова странно да имаш роднина сред Кикута.

— А Бунта — и той ли ти е роднина?

— Не, той е от фамилията Имаи. Повечето им мъже работят като коняри и слуги, както и Кудо. Петата фамилия — Курода — е някъде по средата — те притежават много от специалните умения на Племето — сигурна съм, че Кенджи ти е показал някои от тях, — както и една характерна практичност, която ги прави изключителни наемни убийци. Най-търсеният в момента е Курода Шинтаро, понастоящем нает от Тохан.

— Някой се опита да ме убие преди три години — каза Шигеру. — Хора от Племето ли бяха?

— Единият да, останалите са били Тохан, предрешени като воини без господари. Всъщност Ийда платил щедро на фамилията Кикута за този опит и побеснял, когато се оказал неуспешен. Оттогава Кенджи е заповядал на Муто да те оставят на мира. Той има известно влияние и в другите фамилии, но не и сред Кикута.

— Защо Кенджи ме е взел под крилото си? Понякога имам чувството, че съм неговото опитомено животно.

Шизука се усмихна.

— Има го и това. Кенджи е необикновен човек — изключително талантлив, но самотник. Скоро ще оглави фамилията Муто — той на практика и сега е глава на семейството, тъй като никой не смее да му се противопостави. Твоето приятелство го интригува и ласкае. Смята, че ти му принадлежиш — твърди, че ти е спасил живота, макар че никога не ми е разказал какво точно се е случило. Възхищава ти се повече, отколкото на всеки друг. Вярвам, че е искрено привързан към теб. Но трябва да те предупредя — неговата преданост винаги ще бъде преди всичко към фамилията Муто и към Племето.

— Имаш ли начин да пращаш съобщения в Маруяма?

— Сега бих могла да взема едно, но както ти казах, двамата с владетелката Маруяма не бива повече да се опитвате да си пишете.

— Опитът за убийство е бедствие за нас — рече той, позволявайки си този път да изрази чувствата си. — Надявахме се идната година да поискаме разрешение за брак.

— Не си го и помисляйте — отвърна Шизука. — Това ще вбеси Ийда и ще засили подозренията му.

Изглежда, бе спечелил едно преимущество само за да загуби онова, което желаеше най-много, бе направил крачка напред само за да бъде запокитен две назад.

— Какво мога да й пиша? — попита той. — Единствено „сбогом завинаги“!