Началото

— Не се отчайвай — рече тя. — Продължавай да чакаш търпеливо. Знам, че това е най-голямата ти сила. Ийда ще бъде свален от власт, ние ще продължим борбата си срещу него.

— Става късно. Къде ще спиш тази нощ?

— Ще отида в къщата на Муто, където е пивоварната.

— Ела утре, дотогава ще съм приготвил писмото.

— Владетелю Отори.

Двамата излязоха заедно в притихналата градина. Звездите мъждукаха върху камъните около декоративните езера, където вече се образуваше лед. Канеше се да викне на стражите да отворят портите, но тя го спря. Даде му знак да мълчи и скочи във въздуха, изчезвайки върху керемидения покрив на зида.

Той прекара по-голямата част от нощта, пишейки на Наоми: разказа й за случилото се с Муто Шизука, изрази тъгата си за съдбата на дъщеря й и дълбоката си любов към нея, предупреди я, че може да минат години, преди да е в състояние да й пише отново, и я помоли при никакви обстоятелства да не се опитва да се свързва с него. Завърши с думите на Шизука: Не се отчайвай. Трябва да бъдем търпеливи.

Седмица по-късно заваля силен сняг за облекчение на Шигеру, който се опасяваше, че след опита за покушение Ийда ще възобнови исканията си Такеши да бъде пратен в Инуяма. Сега това щеше да бъде отложено поне до пролетта. Нямаше значение, че снегът затвори и пътищата за пратениците, тъй като знаеше, че повече няма да получи писмо от Наоми.

През четвъртия месец на следващата година пристигна вест, че Мори Юсуке се е споминал на голямата земя. Донесе я един капитан на кораб, който достави и последния подарък на Юсуке за Шигеру — жребец от степите на изтока. Конят пристигна измършавял и унил, изтощен от пътуването. При все това и Шигеру, и Такеши видяха нещо в него. Такеши се погрижи конят да бъде хранен добре и когато животното възстанови част от силите си, го изведе сред наводнените ливади заедно с кобилите. Макар и слаб, жребецът бе добре сложен, по-висок и с по-дълги крака от конете на Отори. Опашката и гривата му първоначално бяха заплетени и сплъстени, но след като ги разресаха, се струйнаха гъсти и копринени. Старият жребец бе умрял предишната година и новият бързо възприе кобилите като своя черда, похапваше ги, командваше ги и ги оплождаше. Шигеру повери отглеждането на конете на Такеши. Хироки — единственият оцелял син от семейството на коневъда — беше зает със своите задължения в светилището, но често обсъждаше конете с Такеши, тъй като беше съхранил фамилния интерес към тях, а и двамата с Такеши бяха връстници. Бяха изминали десет години от битката с камъни, в която Юта — братът на Хироки — бе умрял, десет години, откакто Хироки бе посветен на светилището на речното божество.

Когато на другата пролет жребчетата се родиха, едното от тях явно принадлежеше към бледосивата порода с черна грива, така ценена от Отори. Такеши му даде името Раку. Другото жребче беше черно и приличаше на Карасу и Кю — конете на Шигеру, а третото — невзрачен доралия — се оказа най-интелигентният и сговорчив кон, който Такеши познаваше.

Четирийсет и трета глава

Вдовицата на Исаму бе бременна в шестия месец, когато намериха тялото на съпруга й. Докато траеше зимата, тя се бе надявала, че с идването на пролетта той ще се появи изневиделица, както бе правил и по-рано. Разочарованието и скръбта й бяха поносими само заради очевидния факт, че съпругът й бе убит, без той самият да е бил въоръжен. Покаянието и отказът от предишния му живот се оказаха искрени, преобразяването му — същинско, а не престорено. Не бе съгрешил; щяха да се срещнат в рая, както проповядваше тяхното учение, в присъствието на Тайния.

Тя се омъжи за най-стария приятел на брат си — Шимон, с когото бяха отраснали заедно и чиито надежди бяха разбити от появата на непознатия. Шимон стана баща на момчето, което се роди в седмия месец и на което дадоха разпространеното сред Скритите име Томасу.

Необичайно енергично в утробата й, детето продължи да бъде такова и след раждането си. Спеше малко, проходи на девет месеца и оттогава все гледаше да избяга в гората. Първоначално сякаш бе обречено да умре от някаква злополука — да се удави в бързея, да падне от върха на някой бор или просто да се изгуби в планината. Вторият му баща все му предричаше подобен край, докато се опитваше да го обуздава с хокане, наказания и макар и рядко — с бой. Майка му Сара се луташе между ужаса, че ще го загубят, и гордостта, с която я изпълваха неговите бързина, сръчност и обичлива природа.