Началото

— Един истински воин трябва сам да си я създаде. Във всеки един момент трябва да е наясно за пътищата, които водят към живота или смъртта — неговата собствена, тази на последователите му, на семейството му или на враговете му. Той трябва да реши с ясна мисъл и преценка по кой път да поеме. Постигането на тази яснота е една от целите ти, докато си на този свят.

Той замълча за миг, сякаш за да остави Шигеру да осмисли думите му. Когато заговори отново, гласът му звучеше по-ведро.

— Сега трябва да тръгваме отново, или ще ни се наложи да прекараме нощта в гората.

Шигеру вдигна дървените мечове и вързопите и сложи тоягата на рамо. Нетърпимостта и бунтарството от предишния ден бяха изчезнали. Размишляваше над думите на Мацуда, докато следваше своя учител по стръмната планинска пътека. Щеше да положи всички усилия да изпълни заръките му и да избере собствената си смърт, да се стреми винаги да бъде с ясното съзнание за правилния път… но дано да е след много години, отправи той безмълвна молитва.

Десета глава

Слънцето вече бе заходило зад планинските върхове, отстъпвайки пред падащия синкав здрач, когато двамата стигнаха до едно място, където пътеката се разклоняваше. Там се намираше малка хижа със сламен покрив. От едната й страна неголям навес заслоняваше купчина грижливо струпани дърва. Имаше единствена врата от масивно дърво. Спряха да си измият ръцете и да пийнат от близкия извор. С приближаването им изпод верандата изскочи някакво животинче. Мацуда спря запъхтян при вратата, плъзна я встрани и надникна вътре. Изкиска се доволен:

— Издържала е зимата съвсем прилично. Никой не е идвал от миналото лято.

— Само плъхове — отбеляза Шигеру, вперил поглед в ситните изпражнения по пода.

Шигеру бе оставил вързопите на дървеното стъпало, което трудно можеше да се нарече веранда, макар че изпълняваше същото предназначение. Мацуда приклекна, за да развърже единия, и извади от него шепа дървени стърготини. Постави тлеещите въглени от металната съдина в един мангал, прибави стърготините и внимателно захвана да духа, за да ги разпали. Щом от тях се заизвива струйка дим, той стана отново и взе една метла.

— Аз ще го сторя — рече Шигеру.

— Ще си поделим черната работа. Ти иди и събери подпалки.

Докато търсеше сухи съчки в сгъстяващия се мрак, около главата му бръмчаха комари. Гората тук бе от бук и дъб, с една елша до вира, в който се вливаше потокът. Тук-там се виждаха бели планински лилии и змийски лапад, а до потока блещукаха блатничета. През гъстия листак вече просветваха първите звезди.

Той въздъхна дълбоко.

Падналите на земята клони бяха подгизнали от дъжда, но в долната част на короните и по стволовете имаше достатъчно изсъхнали вейки и той успя да събере наръч подпалки. Долавяше аромата на боровите стърготини откъм хижата — приветлив човешки мирис в самотната гора. Когато пое обратно, откъм вира се обади жаба, а друга й отвърна.

Той натроши подпалките и ги внесе вътре. Подът бе почистен, а Мацуда бе запалил малка лампа и бе разстлал тънката конопена постелка и плътните завивки, за да ги проветри. Стаичката бе изпълнена с пушек.

На металната кука, която висеше от тавана, бе окачено малко котле, което вече почваше да вдига пара. От подсиления огън скоро завря. Мацуда взе сушени гъби от една съдина в бамбуковата кошница и ги добави към водата. След няколко минути свали котлето от куката и изсипа супата в две дървени купички. Изпълни всички тези движения със сръчност и вещина, все едно ги бе извършвал безброй пъти и Шигеру реши, че вероятно през годините в Тераяма, след като е започнал да служи на Просветления, учителят му е пребивавал в хижата неведнъж, сам или с други свои ученици.

Те изпиха супата, след което изядоха последните две оризови питки от кошницата. Шигеру се запита какво ли щяха да ядат на следващия ден; може би щяха да се отдадат на пост. Мацуда му нареди да отнесе котлето на потока, да го изплакне и да го напълни отново — щеше да приготви чай.

Навън вече бе пълен мрак, звездите блещукаха между полюшващите се клони, а на изток луната пръскаше бледо сияние зад върховете. В далечината изкрещя лисица — нечовешки звук, който го накара да си помисли за духовете на планината… и за Такеши, който искаше да бъде обучен на изкуството на меча от таласъмите, също като самия Мацуда. Може би се е случило на същото това място, може би Шигеру щеше да се срещне със същите таласъми, от които да усвои това майсторство, може би щеше да стане най-изкусният воин на меча в Трите провинции, далеч по-добър от Ийда Садаму… реши да не пилее нито миг от времето с Мацуда, пък ако ще да се налага да пости, да носи подпалки или да мете пода — щеше да изпълнява всички задължения на ученика, за да усвои колкото се може повече от своя учител.