Началото

Наблюдаваше как групата се отдалечава в тръст по моста и покрай речния бряг. Младият мъж на черния кон обърна глава и погледна назад. Беше твърде далече, за да прецени дали гледа към нея, но почувства, че я е видял как стои при гроба на баща си. Продължи да се взира след тях, докато се скриха от погледа й.

Може и да почакам, каза си тя с въздишка.

Шестнайсета глава

Шигеру бе позволил един или два пъти мислите му да се отклонят към дъщерята на зидаря, но не знаеше нищо за преговорите на Кийошиге, а разполагаше с твърде малко време, за да проведе лично някакви разговори в тази посока, тъй като скоро след зазиждането пристигнаха пратеници от Чигава — малко селище на междуградския път между Ямагата и крайбрежието, разположено на самата източна граница на Средната провинция. Сведенията бяха, че Тохан са повели кампания срещу собствените им селяни, целяща унищожението на някаква неясна секта, известна като Скритите. Шигеру си спомни, че Нагаи бе разказвал за такава секта в Ямагата. Преследваните прехвърляли границата и бягали в Средната провинция, а войниците на Тохан ги преследвали, изтезавали и убивали заедно с онези селяни на Отори, които им предлагали подслон. Именно този факт вбеси Шигеру, когато научи за ставащото. Тохан имаха право да вършат каквото си искат в рамките на собствените си граници и Шигеру изобщо не се интересуваше от въпросната секта — съществуваха куп религиозни движения, които се появяваха и после изчезваха, като повечето от тях изглеждаха безобидни и не представляваха заплаха за стабилността на обществото. Но ако Тохан си въобразяваха, че могат да нахлуват в земите на Отори, когато си решат, рано или късно щяха да решат и да останат. Друго усложнение бе, че внезапните нападения се извършваха все около Чигава — област, богата на сребро и мед. Подобна безочлива провокация трябваше да бъде посрещната с подобаваща смелост и решителност — това бе единственият начин да бъде спряна.

Както винаги и за огромно неудоволствие на Шигеру неговите чичовци присъстваха на съвещанието, което владетелят Шигемори свика, за да се реши каква да бъде реакцията на Отори. Шигеру смяташе, че след като вече е възрастен и може да съветва баща си, присъствието на чичовците му става излишно. Струваше му се, че изобщо не е ясно кой всъщност управлява клана и че Шигемори не смее да стори нищо без съгласието на братята си. За пореден път чичовците на Шигеру препоръчаха политика на отстъпки, повтаряйки съображенията си за силата на Тохан и за опасностите, които крие едно следващо оскърбление към Ийда, тъй скоро след печалната кончина на Миура. На свой ред Шигеру изрази категоричното си мнение и бе подкрепен от главните васали Ирие и Мийоши.

Но споровете продължиха. Той видя как майсторски чичовците му заблуждаваха баща му, все едно винаги отстъпваха пред него, като го ласкаеха и го изтощаваха с настоятелните си доводи. Твърдяха неизменно, че тяхна единствена цел е благоденствието на клана, но той се питаше какви ли бяха скритите им мисли и желания. Каква изгода можеше да им донесе умилостивяването на Тохан? И тогава му хрумна, че целта им може да е да си присвоят властта, отнемайки я както от баща му, така и от самия него — подобна низост изглеждаше немислима и той не смяташе, че кланът някога ще го позволи, но освен това виждаше колко бездеен е станал баща му и се опасяваше, че прагматични васали като Ендо и Мийоши биха могли, ако не да търсят целенасочено, то поне с охота да приемат един по-силен владетел, който да оглави клана. А това ще бъда аз и никой друг, даде си дума той.

Седяха в голямата зала на резиденцията зад самата крепост. По-рано беше валяло, но слънцето отново прежуряше и беше жега. Шигеру чуваше как вълните на прибоя се блъскат в стената под градината. Всички врати бяха отворени и дълбоките веранди представляваха хладни сенчести заслони, извън които лятната светлина блестеше и от нея листата изглеждаха още по-искрящо зелени, а багрите на цветята — глициния и лотос — още по-наситени. Обсъждането продължи цял следобед, докато жегата се засилваше, жуженето на цикадите ставаше все по-пронизително, а хората — все по-раздразнителни.

Накрая точно преди залез-слънце владетелят Шигемори обяви, че би желал да забави решението си, докато успее да се посъветва с един шаман, който за щастие бе посещавал светилището в гората над крепостта. Проводиха пратеник и съвещанието бе разпуснато; щеше да продължи на следващия ден до вземане на окончателно решение.

Шигеру изрече по необходимост задължителните вежливи слова към баща си и чичовците си и отиде в градината да си охлажда гнева. Слънцето вече потъваше зад хълма в западната част на залива, но все още беше задушно. Под официалната роба кожата го сърбеше, болеше го и главата.