Началото

Призракът на зидаря внушаваше тревога, но и утеха у жителите на града. Лишен от тяло, звукът на гласа му, особено през нощта, караше пияните да изтрезнеят тутакси и усмиряваше децата, но, от друга страна, хората се гордееха с него заради удивителното му творение, заради начина, по който бе приел своята мъчителна и затрогваща смърт, и заради силата на духа му, решил да остане при въплъщението на своята обсебеност. Владетелят Шигеру нареди върху парапета над мястото, където бе зазидано тялото, да бъде поставен голям валчест камък и лично избра думите, които да бъдат изсечени в него.

Кланът Отори приветства с „добре дошли“ преданите и достойните.

Предателите и подлеците да се пазят!

Акане изпита удовлетворение от надписа и дълбока признателност към младия наследник на клана Отори, който бе издал нареждане за поставянето му. Сега трябваше да реши собственото си бъдеще. В нощта, когато баща й бе напуснал този свят, тя позволи на Ватару да я съпроводи обратно до Огнената планина. Остана в стаята си три дни, без да вижда никого, дори Хаято, и почти без да яде. След това отиде при майка си. Хаято й пишеше всеки ден, подканвайки я да приеме предложението му, и заявяваше любовта си към нея. Майка й много скоро разбра за новото положение и то й донесе значителна утеха. Тя също настояваше Акане да приеме и дори започна да гради собствени планове за бъдещия живот на дъщеря си. Но месец след смъртта на зидаря и седмица след поставянето на паметния камък дойде да я посети Харуна.

— Много съжалявам — извини се Акане.

Майка й поднесе чай и ароматът му изпълни стаята. Харуна бе облечена в семпла, но официална роба; бе дошла с паланкин. Ветрилата им пърхаха в неподвижния влажен въздух.

— Изоставих вас и работата си. След всичко, което направихте за мен, няма извинение. Ще се върна съвсем скоро. Майка ми вече се оправя и ще може да се грижи сама за себе си.

— Но нашата гостенка трябва да знае за господаря Хаято! — възкликна майка й. — Акане трябва да го приеме. Харуна, убедете я, моля ви!

— Искам да разговарям с дъщеря ти насаме — заяви Харуна с обичайния си, нетърпящ възражение тон. Майката на Акане й се поклони и напусна стаята.

— Ела по-близо — рече Харуна. — Това е само за твоите уши. Възнамерявах да те посъветвам да приемеш Хаято; разбира се, той ми предложи голяма сума пари за теб, но освен това аз вярвам, че ще те направи щастлива. Като го гледам как се държи, ти няма да му омръзнеш — готов е да издържа и теб, и децата, които може да имате заедно. Много съм привързана към теб, Акане, а и с Хаято се познаваме от дълго време. Щеше да е едно съвсем удовлетворително споразумение.

— Но? — попита Акане, щом възрастната жена замълча.

— Преди няколко дни бях извикана в къщата на владетеля Мори Усука — господаря, който обяздва коне. Неговият син, както може би знаеш, е близък приятел със синовете на владетеля Отори, особено с владетеля Шигеру. Изглежда, там проявяват интерес към теб.

— Кийошиге още е момче — рече Акане с усмивка.

— Не Кийошиге, а Шигеру.

— Владетелят Шигеру не ме познава. Изобщо виждал ли ме е някога? — едва ли си спомняше момичето от реката.

— Очевидно. Видял те по време на скорошния трагичен случай и е наредил ти и семейството ти да получите помощ. За вас има заделени пари. Кийошиге ще ми ги даде.

Няколко мига Акане остана безмълвна. После заяви лекомислено:

— Това е просто жест на доброта, нищо повече. Владетелят Шигеру е известен със своята състрадателност.

— Владетелят Мори и синът му смятат, че може да е нещо повече. Шигеру вече е мъж, но още няма планове за неговата женитба. Ще му осигурят наложница. Защо да не си ти?

— За мен това е твърде голяма чест — рече тихо Акане, докато си вееше с ветрилото усилено, тъй като предположението ускори пулса й и заля лицето й с руменина.

Докато беше дете, владетелите от клана й изглеждаха като богове, невъобразимо далече от хората, принадлежащи към нейната класа. Те живееха в един извисен, недосегаем свят. Понякога само ги зърваха на церемонии и дори не си приказваха за тях. Случайната среща в реката вече й се струваше нереална. Изобщо не можеше да си представи как се озовава в едно помещение, камо ли в едно легло с наследника на Отори, усещайки голотата му със своята собствена.

— Да ти кажа честно, това е цел, която понякога съм си мечтала да постигна чрез теб — отвърна Харуна. — Но предложението на Хаято ме накара да размисля. Бях решила да се разделя с тези свои амбиции в името на твоето щастие, докато не дойде това предположение от тяхна страна. Отиването при Отори, макар и голяма чест, има много недостатъци. Животът ти несъмнено ще стане по-уединен, ще бъдеш принудена да понасяш всички тези интриги в крепостта и, разбира се, няма да ти позволят да имаш деца.