Началото

Хората разправяха, че мостът бил изграден с магия. Мнозина продължаваха да го избягват и предпочитаха да стигат до отсрещния бряг с лодки. Той промени песента на реката. Поне петнайсетина работници бяха намерили смъртта си по време на изграждането му, все едно реката вече си бе взела платата за високомерието и безочливостта на човека. При все това построяването му бе поръчано от самия владетел Отори — главата на клана. Същият този владетел Отори бе издал заповед за смъртта на баща й, за да уталожи страховете и подозренията на хората, а може би и за да умилостиви речното божество, което замалко не бе отнело живота на по-малкия му син Такеши и бе погубило Мори Юта — най-големия син на майстора ездач, който обяздваше техните коне.

Танцьорите приближаваха откъм южния край на моста, нозете им стъпваха почти безшумно върху гладкия камък. На северния край бе издигната малка дървена платформа, застлана като стая на открито; страничните стени бяха обвити в копринен плат, а покривът бе направен като навес. От двете страни имаше флагове, които се вееха на лекия вятър, тъй че чаплата на Отори сякаш летеше.

В средата на платформата седеше владетелят Отори, вдясно от него бяха застанали братята му, а отляво — синовете му Шигеру и Такеши.

Акане си спомни как бе помогнала на единия брат да извади другия от реката и се запита дали знаеха коя е. Малкият брат на Юта бе даден на светилището — той щеше да стане свещеник, но засега бе само дете и участваше в танца на чаплата редом с другите момчета, които се приближаваха по моста и минаваха покрай гробницата на баща й.

Дали вече бе издъхнал?

Безмълвието на множеството, настоятелният ритъм на барабаните, грациозните движения на танцьорите, изпълнени със сдържана енергия и сила, древни и въздействащи, я развълнуваха до непоносимост. От гърлото й неволно се изтръгна вик, наподобяващ вопъл на чайка, който прониза душите на онези, които го чуха.

Баща й не го чу и повече никога нямаше да чуе нищо.

Владетелите Отори бяха напуснали моста, съпроводени от свитата си, и голяма част от тълпата вече се бе разпръснала, макар че неколцина все още не си тръгваха. Между тях бяха Ватару и Найзо. Нямаше какво да сторят за своя господар, но сърце не им даваше да го изоставят. Беше немислимо да се върнат по домовете си и да заживеят предишния си живот, докато той не бе нито жив, нито мъртъв, свит в тъмното между камъните.

Акане си мислеше, че нозете й ще откажат да й се подчинят, но те не го сториха, а я отведоха с колебливи стъпки до средата на моста. Там тя коленичи и се помоли за бързата смърт на баща си, за безопасното преминаване на душата му в отвъдното.

Ватару се приближи и коленичи до нея. Беше й като чичо — тя го знаеше, откакто се помнеше.

— Направи го съвършен — рече той тихо. — Няма да има въздух. Ще стане бързо.

Тя не посмя да попита колко бързо.

Останаха там цял ден, докато от морето взе да се издига мъгла; небето все повече потъмняваше, а по него една след друга пламваха звезди. Беше топла нощ; откъм тръстиките се носеше квакане на жаби. В един момент Ватару каза нещо на Найзо. Момчето изчезна и след известно време се върна със стъкленица вино и две купички. Ватару сипа малко в едната от тях и я положи пред камъка. После тримата последователно отпиха от другата. Когато поднесе купичката към устните си, Акане долови нов звук в гласа на реката.

— Чувам го — прошепна тя и изпи виното на една глътка.

— Не, отдавна е издъхнал — възрази Ватару. — Не се измъчвай.

— Чуйте! — възкликна Найзо и тогава и тримата доловиха приглушени скръбни звуци, идващи изпод повърхността на реката. Беше гласът на баща й, превърнат във вода. Зидарят и реката се бяха слели в едно.

Четиринайсета глава

Шигеру чу вика на девойката и отправи поглед към нея. Не можа да види лицето й, тъй като главата й бе покрита с широка кърпа. Не можа и да я познае, но начинът, по който стоеше изправена и овладяна, го впечатли. Смъртта на зидаря го безпокоеше, макар че не бе възразил срещу решението на баща си, чувствайки, че предаността е по-важна от съвестта му.

Беше се върнал от Тераяма веднага след разтапянето на снеговете и отварянето на пътищата. Зимата временно бе сложила край на схватките и операциите, но снегът не бе успял да потуши интригите. Бе възнамерявал да спре в Цувано и отново да настоява синовете на Китано да бъдат отзовани от Инуяма, но пратеници донесоха вестта, че с настъпването на пролетта там избухнала епидемия от едра шарка и владетелят Шигеру в никакъв случай не бивало да излага на риск живота си — трябвало да се върне направо в Хаги. Нямаше как да разбере дали е истина. Той самият държеше да отиде в Цувано и да провери, но Ирие, който бе пристигнал в храма, за да го съпроводи до дома, го посъветва да се откаже.