Началото

Южният склон на вулкана бе удобно място за дом на удоволствията. Този на Харуна се наричаше Къщата на камелиите, а тя самата по свой начин бе творец… на удоволствия. Акане, която бе отраснала, попивайки съставките на красотата и шарките от своя баща, се улови, че откликва с цялото си същество на заобикалящата я среда. Бе глезена и галена от по-възрастните жени, стана и любимка на мъжете, макар че Харуна не позволяваше на никого от тях да я отвежда със себе си в някое от личните помещения. Тя вардеше ревниво Акане, а момичето нямаше нищо против; помещенията се наричаха лични, но трудно можеха да минат за такива с паянтовите си стени и крехки прегради. Акане привикна към звуците и миризмите на желанието. Проявяваше интерес към заробването на мъжете, каквото според нея представляваше отношението им към удоволствията на плътта, към отчаяния копнеж, с който търсеха облекчение в тялото на жена. Намираше нуждата им, желанието им за жалко и едновременно с това за възбуждащо — изглеждаше тъй лесно да ги задоволиш, а и тъй приятно — далеч по-разбираемо от отчаяната обсебеност на баща й от безмилостния камък.

Тя си имаше начин на разсъждение, който си бе само неин — същата черта, която я караше да изглежда тъй дръзка и неуправляема като дете. Изучаваше света около себе си с безпристрастност и дори с ирония. Харуна долови това нейно отношение и то предизвика възхищението й, защото подлудяваше мъжете. Акане, размишляваше тя, обича мъжете, но никога няма да се влюби в някого. Нямаше да е уязвима за увлечения, които съсипваха толкова жени, когато си въобразяваха, че са страстно влюбени в някого от нейните клиенти. Мъжете първоначално се чувстваха поласкани, но обикновено бързо им омръзваше от претенциите и от ревността. Но жени като Акане, за които знаеха, че никога не могат да превърнат в своя собственост, ги привличаха неудържимо, изкушаваха ги, правеха ги зависими и способни да предложат всякаква цена, за да бъдат техни единствени любовници, след което обезумяваха от ревност. Жени като Акане бяха неимоверна рядкост. Харуна лично щеше да избере клиентите й и да се погрижи да платят за нея солидна цена. Имаше големи амбиции за Акане — може би най-големите — план, който щеше да й осигури влияние и благоденствие на стари години, — но не ги споделяше с никого.

Забави дефлорацията на Акане, докато момичето не стана почти на седемнайсет, тъй като не искаше да я уврежда нито физически, нито емоционално, и за целта избра един от любимите си клиенти. Хаято — по-малкият син от едно средно по ранг семейство на воин — бе с приятна външност и не прекалено възрастен; обожаваше жените, без обаче да проявява към тях собственически чувства, и бе изключително вещ в изкуството на любовта. Други бяха предлагали повече пари за девствеността на Акане, но Харуна ги изключи по най-различни причини — твърде стари, твърде себични, прекаляващи с пиенето или не особено способни с жените.

Удоволствието, което Акане получаваше от секса, съответстваше на нейните очаквания. Имаше и други клиенти освен Хаято, макар че той й остана любимият и тя му бе признателна за всичко, на което я бе научил, но на тях гледаше със същото безразличие и точно както бе предсказала Харуна, това я правеше още по-желана. Докато стана на деветнайсет, славата й вече се носеше из целия град. Хората идваха в заведението при склона на планината с надеждата да я зърнат. Харуна трябваше да наеме още охранители, за да разубеждава разни кавгаджии, които се появяваха пияни и влюбчиви. Акане рядко излизаше навън, освен за да се разходи в градината на светилището и да погледа към залива с неговите скалисти острови, обримчени с бяло в индиговото море. От върха на вулкана, където старият кратер понякога бълваше наситен със сяра дим, тя виждаше целия град, крепостта, която се издигаше от другата страна на отвесната стена при брега на морето, построена от нейния дядо, чиито бели зидове блестяха на фона на тъмната гора зад нея, сгушените край тесните улички къщи, покривите, искрящи на слънцето след утринния дъжд, рибарските лодки в пристанището, каналите и реките. Виждаше дори каменния мост, който се издигаше между стърчащите около него части на скеле.

Мостът бе завършен през пролетта, точно когато свежи листенца вече окичваха върбите и елшите покрай брега, буковете и кленовете в планината, тополите и гинко в храмовите градини. Акане бе отишла с Хаято да се наслади на вишневите цветчета около светилището и когато двамата се върнаха, Харуна дръпна мъжа настрана и му зашепна нещо.

Акане бавно продължи към своята стая и извика на прислужницата да донесе вино, в очакване на удоволствието, което Хаято винаги успяваше да й достави. Той я караше да се смее; бе духовит и словоохотлив като нея. Въздухът бе мек и топъл, изпълнен с ароматите и звуците на пролетта. Тя се взря в белия свод на нозете си и вече почти усещаше допира на езика му. Щяха да прекарат заедно остатъка от следобеда и после да се изкъпят в горещия извор. След него нямаше да приема друг клиент, а щеше да хапне и да си легне сама.