Началото

В настъпилата година стана на шестнайсет. Беше вече истински мъж — официалната церемония за ознаменуване на възмъжаването му бе проведена през третия месец с голяма тържественост и съпроводена с бурно веселие. Макар че му липсваха съветите и подкрепата на Мацуда, той бе щастлив да се върне в Хаги и се радваше, че брат му се е оправил от падането от коня, от лекото възпаление на белите дробове, което бе получил през мразовитите зимни дни, и от множеството удари с дървените мечове по време на тренировки. Понастоящем Такеши живееше в крепостта при баща си и се обучаваше редом с останалите момчета от клана Отори.

Братята бяха доволни, че са отново заедно, тъй като раздялата бе засилила привързаността помежду им. Откъсването от дома и от прекомерната грижовност на майка им бяха помогнали на Такеши да порасне. Бе източен и силен за възрастта си, все така самоуверен, може би дори прекалено, тъй като обичаше да се изтъква, но неговите учители увериха Шигеру, че обуздават тези негови склонности чрез строга дисциплина и упражнения, а и според тях владетелят Такеши имал за какво да се хвали. Усъвършенстваше се във всички воински умения, имаше бърза мисъл и силна памет. Шигеру с удоволствие отбеляза, че качествата на Отори, които много лесно можеха да се превърнат в недостатъци, както му бе казал Мацуда, бяха все така силни, макар че Такеши далеч не се бе простил със своето безразсъдство.

След разговорите с Мацуда Шигеру започна да наблюдава по-внимателно своите чичовци, нащрек за всякакви намеци за предателство. Разказа на баща си за решението на Китано да изпрати синовете си в Инуяма. Първоначално Шигемори бе склонен да се съгласи с Шигеру и Мацуда, че трябва да действат бързо, за да сложат край на подобно предателство, но после разговаря с братята си, които изразиха мнение, че е твърде неразумно да провокира Тохан и да нанася ново оскърбление на фамилията Ийда.

— Злополучният инцидент с Миура вече е вбесил владетеля Ийда и неговия син — подчерта по-големият му полубрат. — Според сведенията… разбира се, ние знаем, че това не е истина… ти си настоявал да предизвикаш владетеля Миура, но той те е надвил и тогава Мацуда го е нападнал в гръб, за да ти спаси живота.

— Кой смее да разпространява такива лъжи? — възкликна Шигеру вбесен. — Бих се с Миура съвсем сам. Инаба беше там като свидетел.

— Тохан не ги устройва да признаят, че техен воин е бил надвит от Отори — поясни Шигемори. — Особено от теб — наследника на клана.

— Те биха използвали всякакъв повод, за да се представят за оскърбени — отвърна Шигеру. — Смятат, че могат да ни стреснат, като ни заплашват с война. Трябва да им я обявим, преди да са покварили всичките ни съюзници и да са станали още по-силни.

Но съветът на чичовците му за политика на отстъпки надделя. В Инуяма бяха изпратени извинения за смъртта на Миура заедно с дарове като обезщетение. Мнозина в клана бяха възмутени също като Шигеру и в духа на Отори хората взеха да разпространяват помежду си песни и истории за онова, което според тях наистина се бе случило при срещата в гората, когато петнайсетгодишният наследник на Отори бе победил най-големия майстор на меча, с когото Тохан бяха успели да се сдобият. Също като изопачаването на истината от страна на Тохан, това преувеличение предизвика неодобрението на Шигеру, но и в двата случая той нямаше какво да стори.

Опита се неведнъж да говори с баща си, но макар че го слушаше и ценеше мнението му, Шигемори изглеждаше неспособен да предприема действия и дори да взима решения. Съветваше се непрестанно — с братята си, със старейшините, и — което бе по-обезпокоително — с какви ли не свещеници, шамани и ясновидци. Те от своя страна до един изказваха противоположни мнения и убеждения относно това кои божества са били оскърбени и как трябва да бъдат умилостивени. По време на отсъствието на сина си Шигемори бе станал натрапчиво религиозен. След като Такеши замалко не се бе удавил, той бе обзет от нарастващи опасения относно каменния мост, който бе заповядал да построят, и с приближаване на завършването му все повече се страхуваше, че речното божество ще го накаже отново като възмездие за нанесеното оскърбление. Приношението, смяташе той, щеше да успокои и страховете на жителите на града, които все още гледаха на моста като на плод на някаква магия.