Началото

— Приемам извинението ти, но не мисля, че имаш вина за това, че мъжете се влюбват в теб — отвърна той. — Обясниха ми, че това е била причината за поведението на Хаято. Очевидно е бил увлечен по теб. Както разбирам, и моят племенник — също.

В гласа му се долавяше неизречен въпрос. Тя каза:

— Простете, владетелю Отори, но не мога да обсъждам с вас господаря Шигеру.

Той леко повдигна вежди и отпи отново.

— Това ли е всичко, което искаше? Да се извиниш?

Никога няма да се съгласи. Само се унижавам, помисли си Акане, но после усети дъха на мъртвия във врата си, все едно бе коленичил зад гърба й и всеки миг щеше да я сграбчи в смъртоносна прегръдка. Пое дълбоко дъх.

— Синовете на господаря Хаято са още съвсем малки. Семейството му винаги е служило вярно на клана Отори. Моля ви да бъдете милостив и да пощадите живота им.

— Техният баща оскърби Шигеру — аз само защитавам името му.

— Сигурна съм, че ако беше тук, владетелят Шигеру също щеше да се застъпи за тях — отвърна тя тихо.

— Да, той е състрадателно момче, така говорят хората. Аз, от друга страна, не се ползвам с такова име.

В гласа му прозвуча презрение, но тя имаше чувството, че долавя и нотка на завист; подозренията й се потвърдиха, когато той продължи:

— Моят племенник е много популярен, нали? Получавам вести от всички краища на Средната провинция, хората навсякъде го възхваляват.

— Истина е — отвърна тя. — Всички го обичат.

Видя го как трепна под камшика на собствената си ревност.

— Повече от баща му?

— Владетелят Шигемори също се ползва с всеобща любов.

Масахиро се засмя.

— Бих се изненадал, ако това беше истина — горните му зъби бяха леко издадени, от което долната му челюст създаваше впечатление за слабоволие. — Къде е сега Шигеру?

— Владетелят Отори сигурно знае — в Чигава.

— Имаш ли вести от него?

— От време на време ми пише по някое писмо.

— А когато е тук… трябва да ти кажа, че къщата е великолепна — елегантна, удобна, поздравявам те… казва ли ти всичко?

Тя сви леко рамене и отмести поглед.

— Разбира се — продължи той. — Ти си опитна жена и моят племенник, при всичките си възхитителни качества, все още е много млад.

Той се приведе напред.

— Нека си кажем открито, Акане. Ти искаш нещо от мен и аз искам нещо от теб.

Тя му хвърли бърз поглед и за да скрие тревогата си, остави постепенно на лицето й да се изпише презрение.

— Няма да ти предлагам да спим заедно. Желая го, няма спор, но дори аз признавам, че би било твърде грубо. И съм убеден, че би изисквало от теб да платиш твърде висока цена за децата на бившия си любовник.

Тя продължи да се взира в него, без да прави опити да прикрива своите неприязън и презрение. Той се засмя отново.

— Но бих искал да разбера с какво се занимава Шигеру. Ти със сигурност можеш да ми съдействаш.

— Искате от мен да шпионирам владетеля Шигеру?

— „Шпионирам“ е твърде груба дума — отвърна той. — Просто искам да ме държиш информиран.

Акане мислеше трескаво. Беше толкова по-малко от онова, което я бе ужасявало. Никога нямаше да издаде тайните на Шигеру, но лесно можеше да измисли нещо, колкото да удовлетвори Масахиро.

— А в замяна вие ще спасите живота на момчетата и ще позволите на семейството да остане в къщата?

— Би било проява на твърде голяма милост от моя страна, нали? Може и аз да си спечеля име на състрадателен човек и да постигна популярност като тази на Шигеру.

— Владетелят Масахиро наистина е състрадателен — отвърна тя. — И аз ще се погрижа да се разчуе.

Тя усети ръката на Хаято върху тила си — лек натиск, почти като ласка. После той изчезна.

Сбогом, рече тя в сърцето си. Почивай в мир. Отправи молитва Хаято да намери покой, да постигне благоприятно прераждане и повече да не се връща да я обсебва.

След като Масахиро си тръгна, Акане се опита да се убеди, че не е недоволна от постигнатия резултат. Харуна щеше да е щастлива и най-вероятно щеше да я обсипе с подаръци; беше изпълнила своите задължения към мъртвия и беше убедена, че споразумението няма да я принуди да предаде Шигеру. Нямаше особено високо мнение за Масахиро и вярваше, че ще съумее да му предложи отделни важни сведения. Но дните минаваха и колкото повече размишляваше над стореното, толкова повече униваше заради онова, което бе извършила, все едно подсъзнателно си даваше сметка, че е направила първата стъпка по един път, който щеше да я постави в зависимост от един продажен и жесток човек.

Най-голямата й тревога бе, че сведенията за смъртта на Хаято и нейната намеса в защита на семейството щяха да стигнат до Шигеру по някакъв изкривен начин и ще предизвикат гнева му. Неговото отсъствие и посещението на Масахиро се бяха съчетали като въздействие, внушавайки й болезнено чувство за несигурност. Ролята й на любовница на наследника на клана й доставяше огромно удоволствие — тя не можеше да понесе мисълта, че ще я загуби. Освен съзнанието за това безчестие я измъчваше и непозната тревожност — че ще разочарова Шигеру, че той ще си развали мнението за нея, че ще й обърне гръб.