Наследникът

— Чудесно, нека влезе. Но без теб, Родион. Искам да си поговорим на четири очи.

Когато след минута вратата се отвори отново и през нея прекрачи съвсем младо момиче в бледосиня рокля, херцог Ларс тихо ахна. Бе зърнал пред себе си изумителна красавица, обгърната в ореола на току-що напъпила женственост и за момент сърцето му се разтуптя с вълненията на влюбен хлапак. Обзе го нелепото желание да изтича към нея, да падне на коляно и да й се закълне във вечна вярност. Ала в следващия миг хладният разум надделя и той подигравателно си помисли: Оглупяваш на стари години, Ларс. Вече и по невръстни девойчета почна да се заглеждаш. Какво ли те чака още?

И магията се разсея. Пред него стоеше съвсем обикновено дванайсетгодишно момиче — слабичко, цялото само колене и лакти, с дълга пепеляворуса коса и големи сини очи, които го гледаха боязливо, но в същото време предизвикателно. Херцогът замислено поклати глава. Знаеше, че Ле Прико са потомци на фейрите — или поне така се говореше — ала за пръв път го осъзнаваше истински. В това дете се бе възродило вълшебното обаяние на Малкия народ, изчезнал незнайно къде преди векове.

— Е, Василена — изрече той с добре премерена смес от строгост и бащинска загриженост. — Наистина ли не искаш да полагаш клетва? Ако е тъй, никой няма да те застави насила. Просто ми кажи, за да сме наясно, а после да помислим как да успокоим баща ти. Много е разтревожен, ще знаеш…

Момичето вдигна глава и го погледна с очи на възрастен — спокойни, уверени и леко предизвикателни.

— Не е така, ваша светлост. Готова съм да положа клетва още сега. Просто не съм съгласна с няколко думи в нея.

Веждите на херцога подскочиха от учудване.

— И с какво точно не си съгласна?

Василена си пое дъх, погледна към тавана и напевно изрече:

— „… заклевам се още да служа вярно и предано на своя сюзерен Де Феро там, където ми бъде определено.“

— Да — кимна херцогът. — Мисля, че точно така беше казано. Само не разбирам какво те смущава. Не искаш да служиш ли?

— Напротив — разпалено възрази момичето. — Искам да служа, но не където ми определят, а там, където ще се чувствам най-полезна.

Херцогът присви очи и бавно огледа девойката от глава до пети. Бе очаквал да си има работа с капризно хлапе, а ето че се оказваше въвлечен в сериозен разговор с едва ли не зрял човек.

— Добре, Василена — каза той. — Виждам, че си обмислила всичко. Нека да седнем и да го обсъдим заедно. Може пък да стигнем до приемливо решение и за двете страни.

Когато се настаниха на креслата до изгасналата камина, той изчака малко, после кимна и момичето заговори:

— Ако нещо не ми харесва, ваша светлост, то е, че всичко се решава без мен. Избрали са ми бъдеще на шивачка и аз трябва да го приема точно според клетвата: там, където ми бъде определено.

— А ти не искаш да бъдеш шивачка, така ли?

— Напротив! — бързо възрази Василена. — Та аз съм израснала в семейство на шивачи, ваша светлост. Първите ми спомени са как си играя с парцалите и конците под тезгяха на тате. Не бих могла да си представя живота без платовете, иглите и ножиците. Но разберете, това не ми е достатъчно.

Дете, помисли си добродушно херцогът. Навлиза в света на възрастните и открива, че нещата не са розови като в мечтите. Естествено е да се бунтува — всички сме минали през това.

— Много добре — меко изрече той. — Какво би искала да се промени?

Василена се приведе напред и заговори бързо, сякаш много пъти бе обмисляла какво точно трябва да каже.

— Шивашкият занаят се крепи на майсторите. На големите майстори, ваша светлост. Останалите просто не могат да се издигнат до тяхното ниво и трябва да се задоволят с ролята на помощници. Но един майстор не може да насмогне навсякъде. Няма физическата възможност. Налага му се да избира и той се насочва към най-важните клиенти, посвещава им цялото си умение. Дори и да иска, невъзможно е да облече красиво стотици и хиляди хора.

— Може би ти имаш идея как да се промени това? — прекъсна я херцогът с лека ирония.

— Да, ваша светлост — твърдо отговори момичето. — Имам. Големият майстор трябва да твори не за един клиент, а да създава модели. Да чертае пътя, по който ще тръгнат неговите помощници — десетки, стотици шивачи. Придобиеш ли известни умения, няма нищо по-лесно от това да сглобяваш готовите кройки, сътворени от майстора. Така… така творецът ще стане не слуга на един клиент, а господар на облеклото. Ще може да предлага на хората хиляди красиви дрехи. Дори да налага своето виждане как трябва да се обличат, разбирате ли ме, ваша светлост?

Херцогът подви устни да подсвирне, но се удържа в последния момент. Бе очаквал да срещне наивна детинщина, а се сблъскваше с мащабно мислене, каквото рядко се намира дори у възрастните. Грималда беше такава, помисли си той. Но на далеч по-зряла възраст. А това момиче… помъдряло е не за годините си. Предлага ни готов план за създаване на нови пазари. Трябва на всяка цена да я срещна с Грималда. Или ще я намрази от пръв поглед, или ще се влюби в нея.