Насрещен вятър

— Нямах време да проверя — каза Джей, когато го догони, след като бе оставил Гарити да държи вратата за останалите. — А и, честно казано, не ми се искаше да правя резервация на твое име. Боях се, че хората на Камбъл ще забележат.

— Но имаш списък на полетите, нали? — попита Шери.

Джей кимна.

— Да. Преките полети са на „Аер Лингус“ и „Делта“, макар че „Делта“ има междинно кацане в Шанън. Мислех си, че можеш да използваш моя паспорт, Джон…

Президентът спря, поклати глава и се озърна към Шери.

— Няма да постъпя така, Джей. Човек все някъде трябва да тегли чертата. Освен това използването на чужд паспорт е престъпление в почти всяка държава. Знаеш го.

— Аз… да, знам, но просто искам да се прибереш у дома.

— Е, и аз искам да се прибера у дома, но не с помощта на евтини хитрости.

Той видя как Джей болезнено присви очи и бързо го хвана за ръката.

— Не те подигравам, Джей. Ти вършиш точно това, което бих искал — проучваш всеки възможен вариант, но аз трябва да сложа юзда на собствените си страхове.

Джей кимна.

— Разбирам.

— Много съм разтревожен — продължи Харис, като кимна към Крейг Дейтън и Аластър Чадуик, които чакаха на почтително разстояние, — че позволих на тези двама чудесни пилоти да застрашат професионалното си бъдеще заради мен. Ако останат без работа, ще трябва да им помогна.

— Налагаше се да те измъкнем от Италия, Джон.

— Знам. Но с всеки изминал час ставам все по-нервен, защото най-сетне започвам да осъзнавам каква колосална мрежа е заложил за мен Мирафлорес по целия свят. Сигурен съм, че Стюарт разполага с неограничени финансови средства и неограничен брой помощници.

Нов пристъп на съмнение разтърси Джей. Пред чудовищната правна машина, водена от Стюарт Камбъл, екипът на Джон Харис се състоеше от един ирландски адвокат с неизвестни способности, един местен юрист, с когото тепърва трябваше да се срещне, и един злополучен тексаски съдия, опитващ се да си възвърне отдавна загубеното място в международното право. Съотношението на силите бе убийствено и сега трябваше да използва всяка минута, за да се подготви за схватката в ирландския съд.

Крейг Дейтън догони Джей тъкмо преди да се качи в първата от двете наети коли, които щяха да ги откарат до хотела.

— А сега накъде, мистър Райнхарт?

— Моля?

— Ще ви трябваме ли? Имам предвид самолета и екипажа.

— Не знам. Можете ли да изчакате до вдругиден?

Крейг се озърна към Аластър, който се задаваше с пътна чанта в ръка, после отново погледна Джей.

— Вижте какво, нас вероятно ще ни уволнят и… трябва да знам, защото ако чартърът продължи, сигурно мога да убедя „Юро Еър“ да ни задържи като пилоти. Единствената причина да дадат под наем самолета беше натискът от Белия дом, но когато натискът спре и парите свършат, ще ни заповядат незабавно да излетим за Франкфурт.

— Предайте им, че чартърът продължава и парите няма да спрат — отговори веднага Джей.

Крейг кимна.

— Добре. Аз… може би пак ще ми трябва помощ от Вашингтон, ако разни хора поискат да ни скалпират заради онази лудория над Ламанша. Бяха повярвали, че сме катастрофирали и организираха спасителна операция.

— Ако се наложи, кажете. Ще се свържа с Вашингтон и ще сторя каквото мога.

— Още нещо. Може би ще ни трябва натиск от Вашингтон и за да отлетим до Щатите.

Джей смаяно вдигна вежди.

— Наистина ли можете да стигнете до Щатите? Без презареждане в Исландия или Канада?

Крейг кимна и пак се озърна към Аластър.

— Нека да го кажем така. От Дъблин до Мейн са около четири хиляди и петстотин километра, а максималният обсег на този самолет е малко над четири хиляди и осемстотин. Това означава, че ако насрещните ветрове не са прекалено силни, ако летим с така наречената максимално икономична въздушна скорост и ако не ни бъде забранено алтернативно кацане в Исландия, Гренландия или Канада, можем да успеем. Но има една голяма юридическа пречка.

— И то каква! — обади се Аластър.

— Каква? — попита Джей.

— Нашият самолет не е ЧПМДП.

Джей уморено се облегна на колата.

— Нищо не разбрах от това съкращение.

— В авиацията страшно си падаме по странните съкращения — каза Крейг. — ЧПМДП означава четиримоторна презокеанска машина за далечни полети. А за да стигнем от тук до територията на Съединените щати, ще трябва да летим далеч навътре в Атлантика, вместо да оставаме на петстотин километра от най-близкото летище, както е обичайната практика.

— Значи… ще извършите нещо незаконно?

— По-скоро ще бъде нарушение на правилниците, отколкото на закона… в строгия смисъл на думата — обясни Крейг.