Насрещен вятър

Повикването от командния пост на транспортната авиация във военновъздушната база „Скот“ в Илинойс дойде за екипажа на „Обсег 70042“ като гръм от ясно небе. Изпълняваха рутинен пряк полет на височина дванайсет хиляди метра от Испания до Дахаран, Саудитска Арабия с чисто нов „Боинг/Дъглас С-17 Глоубмастър III“. Командирът на самолета майор Джини Томпсън загуби досадно много време, докато измъкне секретния списък от долния страничен джоб на пилотския костюм, и още повече се забави, докато открие необходимата таблица с точните кодове. Когато получи по радиото верния отговор, вече отминаваха югоизточния край на Италия.

— Съвпада — обяви тя. — Истина е.

— И какво означава това? — попита лейтенантът, изпълняващ ролята на втори пилот.

— Въведи координатите на базата в „Сигонела“ и поискай разрешение за смяна на курса. Заповедта е незабавно да потеглим натам с максимална скорост, а смятам, че сме само на около сто и шейсет километра.

— Почти позна — отвърна вторият пилот, докато настройваше бордовия компютър. — Сто петдесет и седем километра.

Когато контролният център в Рим им разреши да променят курса и да се приготвят за кацане, майор Томпсън прилепи дясната си ръка върху контролния лост, изключи автопилота, прецизно насочи огромния транспортен самолет в ляв вираж и същевременно започна снижаването, като намали мощността на четирите двигателя.

— Бил, мини отзад и уведоми отговорниците по товара — каза тя на втория пилот. — Виж да не са заспали.

— Добре ли чух? — попита лейтенантът. — Наистина ли казаха, че трябва да приберем товар с код Ди Ви 1?

— И на мен ми се стори, че чух същото, но не може да е вярно.

— Би трябвало да означава бивш президент на Съединените щати, нали?

— Да — потвърди тя. — Макар че не помня друг път да съм чувала кодовите обозначения за високопоставени посетители. Така или иначе, от нас се иска да бъдем готови за незабавно излитане. Обясни им го.

— Разбрано.

— Ще бъдем там след двайсет минути — добави Джини и се запита какво толкова може да е станало. Ако наистина в „Сигонела“ имаше бивш държавен глава, дали проблемът бе медицински? Очакваха ли от тях да действат като въздушна линейка? Ако беше така, трябваше да им съобщят предварително. Трябваше време, за да подготвят салона на самолета. Не, каза си тя, пълна безсмислица. Най-вероятно не ставаше дума за бивш президент, а някой друг бързаше да се прибере безпрепятствено у дома.

Без съмнение бяха разбрали погрешно кода.

Ларами, Уайоминг

Чакането се бе превърнало в истинско мъчение, докато Джон Харис най-сетне телефонира, за да потвърди, че са на пистата в Сицилия.

— Великолепно — отговори Джей.

— А сега какво? — тихо попита президентът.

— Е, сега ще поговоря с Белия дом. Опитва ли се някой да слезе, или да се качи на борда?

— Не — каза Харис с плътен, тревожен глас. — Вратите са затворени и на борда имаме цял куп ядосани пътници, но засега двигателите все още работят и просто стоим на едно място. Доколкото виждам, никой не се приближава.

— Джон, каквото и да се случи, не слизай от самолета, преди да ти кажа, разбра ли?

— Много добре. Мисля, че те разбирам.

— Поемам известен риск, но дори ако проявят склонност да нахлуят във военна база на своя територия, италианците доста ще се поколебаят, преди да нападнат чуждестранен самолет, за да свалят един от пътниците. Засега не затваряй. Изчакай да се обадя в Белия дом по клетъчния телефон. Ако връзката прекъсне, звъни ми през пет минути.

Джей отново остави слушалката на домашния телефон върху кухненския плот, извади клетъчния и набра номера на залата за извънредни ситуации, който му бяха дали преди малко.

— Обажда се Джей Райнхарт — съобщи той, когато чу отсреща мъжки глас. — Трябва да разговарям с…

— Изчакайте, сър.

Чуха се няколко електронни прещраквания, после друг мъжки глас изпълни слушалката.

— Мистър Райнхарт?

— Да.

— Говори генерал-лейтенант Бил Дейвидсън. Аз съм заместник-началник щаб на военновъздушните сили. Помолих да ви свържат с мен, щом се обадите.

— Благодаря, генерале. Искам да ви уведомя, че президентът Харис се приземи в авиобазата „Сигонела“ в Сицилия и засега все още е на борда на пътническия самолет.

— Да, знаем, мистър Райнхарт. Само преди десет минути получихме информацията от италианския въздушен контрол.

— Генерале, трябва да знаете, че в момента поддържам връзка с президента Харис по другия телефон — каза Джей. — Посъветвах го да не слиза от самолета. Смятам, че се налага да координираме действията си с командира на базата.

— Мистър Райнхарт, вече сме задвижили нещата. Един наш самолет С-17 минаваше на сто и петдесет километра оттам и ние го отклонихме към „Сигонела“. Все още ни трябва разрешение от президента Кавано, но планът е да приземим този самолет след около двайсет минути, да прехвърлим президента Харис на него и после незабавно да го върнем обратно в Щатите без междинно кацане.

— Слава богу, генерале! — възкликна Джей и въздъхна от облекчение. — Това е чудесна новина.