Насрещен вятър

— Казва, че ще ги пусне в основната част на базата, която е на около петнайсет километра от пистите. Но засега нямало да им разреши достъп до летателната зона, където са самолетите. Те приели да не влизат в зоната без негово разрешение. — Бейкър отново вдигна телефона. — Капитане, изчакайте, моля. — Той подаде слушалката на генерала и се обърна към Джак Ролинс и Алекс Маклафлин. — Ако ще го измъкваме оттам, по-добре да действаме незабавно. Иначе положението ще стане направо невъзможно. За момента прехвърлянето на президента Харис в нашия военен самолет е просто ситуация в стил „Прощавайте, че не ви попитахме“. След десет-двайсет минути обаче евакуацията ще се превърне в пряко предизвикателство срещу суверенитета на Италия и съм готов да се обзаложа, че ще загубим правото да ползваме базата.

— Трябва ни разрешението на президента — каза Джак Ролинс. — Някой да възрази?

— Освен това някой, макар и не президентът — продължи Бейкър, — трябва спешно да уведоми командването на военноморските сили, за да държат онзи каубой под контрол.

— Извинете ме, господин заместник-секретар — жлъчно подметна генерал Дейвидсън, закривайки слушалката с длан, — но според мен капитан Суонсън и сам се контролира много добре при това трудно положение.

Руди Бейкър въздъхна и вдигна ръка.

— Съжалявам, генерале. Изразих се неточно.

Генералът отново вдигна слушалката към ухото си. В това време един от помощниците на секретаря по печата влезе и прошепна нещо на шефката си. Даян Бийчър веднага скочи на крака, пристъпи към телевизионния екран вляво от бюрото на президента и щракна дистанционното управление. На екрана се появи говорителят на Си Ен Ен.

— Моля за внимание. Историята се е разчула — каза Даян.

В малка рамка отстрани на екрана се сменяха архивни снимки на президента Харис и кадри от времето на мандата му, докато говорителят разказваше за предполагаемото отвличане, досегашната неопределеност на ситуацията и новите сведения от източник в Рим, че президентът Харис трябва да бъде арестуван по обвинение, че лично е наредил на ЦРУ да измъчва и убива перуански цивилни граждани.

Сега ще ви покажем картина на живо, излъчвана по сателит от италианската телевизия… Без съмнение виждаме боинга на „Юро Еър“, с който пътува президентът Джон Харис. Този самолет, първоначално обявен за отвлечен, сега се намира на стоянка в американската авиобаза „Сигонела“ в Сицилия.

На екрана ясно се виждаше транспортният самолет С-17, до него боингът и малко по-нататък „Орион Р-3“.

— О, чудесно! — възкликна тихичко Джак Ролинс. — Излъчват на живо нашата бърза и лесна тайна операция.

Той се обърна и кимна на секретарката си, която дискретно стоеше настрани. Тя веднага пристъпи към него.

— Кажете на президента, че незабавно трябва да дойде тук. Кажете му, че положението е критично и се налага да вземем решение.

На борда на „Юро Еър“ 42

Флотска авиобаза „Сигонела“, Сицилия

До предния вход на боинга беше докарана подвижна стълба. Крейг още не бе дал съгласие да се отвори вратата, но вече нямаше как да отлага решението, тъй като командирът на базата настояваше да се качи на борда.

Двамата командири размениха няколко думи на входа, после Крейг покани капитан Суонсън в първа класа и го представи на президента Харис, който продължаваше да поддържа връзка по телефона със залата за извънредни ситуации в Белия дом.

Джон Харис подаде слушалката на Шери, след това стана да се ръкува със Суонсън и да изслуша оценката му за положението.

— Ще ми попречат ли да се кача на транспортния самолет? — попита президентът със спокоен глас.

Капитан Суонсън поклати глава.

— Тук има две групи. Едната е от Катания и получава заповеди по телефона от Рим. Другата пристигна с реактивен самолет от Рим. Мисля, че в нея участва италианският заместник-министър на външните работи. Има и някакъв висок тип. Доколкото разбрах, той е адвокат и представлява интересите на Перу.

— Вероятно Стюарт Камбъл.

— Точно така. Оставих ги в кабинета си в другата част на базата. На практика са под охрана.

— В другата част на базата ли?