Насрещен вятър

— Да, дотам са около шест километра ливади, по които свободно пасат овце. Камбъл и представителят на Външно министерство водят разгорещен спор по въпроса с какви права разполагат. Камбъл смята, че могат направо да нахълтат тук и да ви смъкнат от самолета, а италианците са на мнение, че докато наемаме тази база, те нямат право да влизат в охраняваната зона, тоест в района на самото летище. Лично аз смятам, че нямат право да влизат в която и да било част на базата без мое разрешение, което бях принуден да дам под натиск от Белия дом. И накрая, сър, италианският представител твърди, че дори ако Камбъл е прав и могат да стигнат до пистата, нямат право да влизат в самолет под чуждестранен флаг.

— Всъщност имат такова право — каза бившият президент. — От правна гледна точка чуждестранната регистрация на самолета губи всякаква стойност, когато той е на чужда територия. Но може би италианското правителство нарочно провлачва ходовете, за да ми даде време да се измъкна.

— И на мен ми мина подобна мисъл, господин президент. Ако наистина е така, значи трябва час по-скоро да ви изтеглим.

— Прав сте. Не се засягайте, капитане, но бих предпочел да разгледам базата ви някой друг път. Какво ще правим сега?

— Е, сър, чакаме само формално одобрение от Белия дом. Щом се качите на борда на С-17, никой не може да попречи на екипажа да излети незабавно. За броени секунди ще бъдете във въздуха. Бих могъл да ви придружа до самолета още сега, но преди малко имах доста неприятен разговор с някои хора от Белия дом, тъй че навярно е по-добре да изчакаме още няколко минути, за да сме сигурни, че са изпипали докрай плановете.

— Чакат само одобрението на президента Кавано — намеси се Шери, продължавайки да притиска телефона към ухото си. — Ще стане всеки момент. Той е на път към Овалния кабинет, за да даде зелена светлина.

— Обещаха да се обадят и на мен — отвърна Суонсън и показа клетъчния си телефон. — От там нататък всичко е чиста формалност.

Малката радиостанция на колана му запращя. Командирът я вдигна до ухото си.

— Тук Суонсън. Говорете.

— Сър — раздаде се развълнуван глас, — на портала на втора зона има цяла върволица от коли. Казват, че представляват италианските власти, и настояват да влязат.

— Какви коли, Йоман?

— Ами… сър, два военни джипа, лек автомобил и два бронетранспортьора.

— Кой настоява?

— Мистър Камбъл, който е в кабинета ви, а и часовият от портала съобщава за същите искания.

Командирът се позамисли и си припомни думите на заместник държавния секретар. Отново вдигна радиостанцията.

— Добре, слушай. Предай на портала да изпратят един от нашите джипове и да ги придружи до първа зона. Не бива да напускат паркинга пред щаба. Най-напред обаче да ги провери за оръжия, включително и войниците в бронираните коли. Ако носят оръжие, то трябва да бъде незаредено.

— Слушам, сър.

Суонсън закачи радиостанцията на колана си, пристъпи към изхода и махна с ръка на един лейтенант, който веднага изтича нагоре по стълбата.

— Колко си висок, Джери?

— Метър и седемдесет и три, сър.

— Добре. Чакай така.

Суонсън бързо се върна до креслото на президента.

— Колко сте висок, сър?

— Метър и седемдесет и пет, капитане. Защо?

— Искам да направя една малка проверка. Ще трябва да ми услужите със сакото си.

— Трябва ли да знам нещо повече?

— Засега не.

— Какво става с онези автомобили? — попита президентът Харис.

— Не съм сигурен, сър — отговори Суонсън. — Но може да е нещо повече от обикновена демонстрация на сила. Точно това искам да проверя.

15

Флотска авиобаза „Сигонела“, кабинетът на командира

Понеделник, 17:55 ч

Стюарт Камбъл стоеше в ъгъла на кабинета на капитан Суонсън и гледаше през прозореца към пистите, отдалечени на няколко километра от сградата. Същевременно говореше по телефона с директора на авиокомпания „Юро Еър“ във Франкфурт.

— Не, хер Ниман, не ви уча как да си управлявате авиокомпанията, но определено имате голям проблем. Трябва да заповядате на пилотите си да изпразнят самолета незабавно и да ги предупредите, че не бива да защитават един човек, който в момента се е превърнал в беглец от правосъдието до голяма степен по вина на вашия екипаж.

Обаждането до Франкфурт беше просто изстрел напосоки, но в момента всеки натиск вършеше работа. Очевидно пилотите на „Юро Еър“ 42 сами се бяха избрали за пазачи на Джон Харис.

— Няма време, хер Ниман. Трябва да им заповядате да се подчинят още сега по телефона от Франкфурт. Идването ви тук ще е излишно и закъсняло.

Доникъде няма да стигнем, реши той и като приключи разговора дружелюбно, доколкото бе възможно, извърна глава към влизащия в кабинета офицер от карабинерската служба.

— Синьор Камбъл? — попита офицерът на италиански.

— Да, Стюарт Камбъл — отвърна адвокатът и мислено си отбеляза, че пратеникът на Джузепе Анселмо не е в стаята.