Насрещен вятър

— Той е в Овалния кабинет, сър. Изчакайте.

Отмина почти минута, докато отново се раздаде гласът на генерала:

— Слушам.

— Обажда се Джей Райнхарт, генерале. Имаме проблем. — Той описа набързо какво вижда около портала. — Не може ли да разрешите незабавното прехвърляне на президента Харис в транспортния самолет?

— Една секунда, мистър Райнхарт — каза генералът и подхвана с някого разгорещен спор, от който се чуваха само отделни думи. — Добре — каза най-сетне Дейвидсън. — Ето какво е положението. Президентът Кавано идва към Овалния кабинет, за да одобри плана. Вероятно ще бъде тук след броени секунди.

— Може да не разполагаме с тези секунди, генерале. Случайно да гледате репортажа на Си Ен Ен?

— Гледаме го и виждам същото като вас, мистър Райнхарт, но все още не са прекосили портала. Просто изчакайте.

На борда на „Юро Еър“ 42

Флотска авиобаза „Сигонела“, Сицилия

Както бе обещал, Крейг Дейтън отново се върна при пътниците, за да се опита да успокои донякъде яростта, която заплашваше да прелее в салона на първа класа и да усложни предстоящото прехвърляне на президента. Тъкмо затова агентът от тайните служби Мат Уорд бе минал в задния край на салона, силно разтревожен, че трима от най-сърдитите пътници, все европейци, ще решат да се нахвърлят върху него тъкмо когато би трябвало да придружи президента по пистата към транспортния самолет. Той наблюдаваше как командирът бавно се движи по пътеката, раздавайки обещания и опитвайки се да обясни какво се е случило, без да навлиза в подробности. Стратегията обаче не даваше резултат.

Накрая Крейг загуби търпение, проби си път между групичка от шест-седем мъже, които бяха наставали от местата си, и изтича обратно към микрофона, монтиран в предната част на салона.

Дами и господа, говори командир Дейтън. Моля ви, погледнете напред. Тук съм, в предната част на салона. Сега искам да ме изслушате. През следващите двайсет-трийсет минути ще се озовем в центъра на голям политически сблъсък между правителствата на Италия и Съединените щати. Може би сте забелязали журналистическите хеликоптери в небето. Казаха ми, че в момента ви показват по телевизията и целият свят наблюдава. След няколко минути президентът Харис ще бъде прехвърлен в онзи голям военнотранспортен самолет, който виждате близо до нас. В този момент ще пусна всички ви да слезете и ще се заемем с въпроса кога можем да ви превозим до Рим или да ви насочим пряко оттук за местата, накъдето пътувате. Но никой няма да напусне този салон, преди президента да слезе. На онези пътници, които са разтревожени и сърдити, ще кажа, че с викане по мен, стюардесите и другите пътници няма да ускорят пътуването си. А на онези, които проявиха търпение и разбиране, благодаря от все сърце. Ще уредим нещата колкото се може по-скоро.

Крейг закачи микрофона на място и с облекчение забеляза, че повечето от станалите почват да се връщат по местата си. След като прецени, че засега положението е овладяно, той се върна в първа класа и с изненада видя как президентът изчезва в кабината, а Аластър стои пред вратата.

— Някой го търсеше по нашия сателитен телефон — обясни Аластър, когато Крейг се приближи към него. — Някой си Камбъл.

По знак на втория пилот Джон Харис се настани в креслото му и взе слушалката.

— Е, Стюарт, май си създаде доста работа — каза Харис.

— А вие, господин президент, бяхте извънредно хитър през последните няколко часа.

— Защо ме търсиш? Както сам знаеш, обикновено юристите предпочитат да контактуват само с адвоката на противника.

— Не знаех, че сте имали време да си осигурите адвокат. Естествено, ще се свържа с него и фирмата му, но само в знак на любезност, нали разбирате. В края на краищата става дума за престъпление, господин президент, а аз само представлявам интересите на ищеца, тоест Перу. Между другото, според мен би трябвало да знаете, че разполагам с железни доказателства. Затова ви се обаждам. Просто за да ви уведомя лично, че обвинението не е на шега.