Насрещен вятър

— Сър, те са отправили официална молба към нашия посланик да разреши на карабинерите достъп до пистата, за да изпълнят заповедта за арест. И което е интересно, италианското правителство твърди, че според договора за наемане на базата няма право да праща свои хора в летищната зона. Би трябвало да са наясно, че не е така, значи се стремят да печелят време. Очевидно не искат веселбата да стане за тяхна сметка.

— Ама че веселба — изръмжа президентът, после запита: — Значи няма да си развалим отношенията с италианците, ако измъкнем Харис оттам?

— Не, сър. Във всеки случай не много сериозно.

— В течение ли е държавният секретар?

— Да, сър — отговори Бейкър. — В момента лети насам от някакво затънтено кътче на Австралия, но аз го осведомих най-подробно и той също смята, че италианците нарочно ни оставят вратичка, за да измъкнем Харис от страната им. Това не означава, че Рим няма да вдигне олелия до небесата, но случаят няма да се отрази върху договорните ни отношения за базата.

— Бих се разтревожил сериозно, ако възникне опасност за военните споразумения — каза президентът.

— Не бива да загубим тази база, господин президент — потвърди генерал Дейвидсън. — Говоря от името на Генералния щаб, сър.

Президентът кимна. В този момент Даян Бийчър, която продължаваше да гледа предаването, тревожно възкликна:

— Някой мина през портала!

Президентът направи на генерала знак да изчака и се завъртя към екрана.

— Само една кола. Може би е служебна.

— Може би, сър — каза Бийчър. — Останалите автомобили от колоната продължават да чакат.

— Какви са вариантите, Джак? — обърна се президентът към началника на кабинета.

— Първи вариант: давате разрешение и го изтегляме незабавно. Втори вариант: протакаме и притискаме италианците да пренебрегнат задълженията си по договора, докато Харис си замине със самолет под наем, тъй като в „Сигонела“ няма редовни авиолинии. Трети: не предприемаме абсолютно нищо, оставяме да го арестуват без явна американска намеса, а после използваме Министерството на правосъдието и Държавния департамент, за да осигурим освобождаването му по нормалния ред според условията на договора. Четвърти: не вършим нищо — нито сега, нито по-късно и оставяме процесът да се развива на самотек.

— Четвъртият вариант е пълна глупост, Джак.

— Попитахте ме какви са вариантите, а подобен разговор сме имали и преди, сър.

— Можем ли да спечелим нещо с протакане и преговори? — попита президентът, като се обърна към групата.

Руди Бейкър въздъхна и поклати глава.

— Не, сър.

— Значи остават два варианта. Да го спасяваме или не. — Президентът Кавано постоя мълчаливо и плъзна поглед по отсрещната стена, преди отново да се обърне към Джак Ролинс. — Как да го направя?

— Какво имате предвид, сър? Евакуирането ли?

— Да. Ако съм готов, а смятам, че е така, какво трябва да направя?

— Просто ми кажете, че мога да действам, сър — бързо се обади генерал Дейвидсън, размахвайки телефона. — Имам връзка с капитан Суонсън, а командирът на военнотранспортния самолет чака нареждане, сър. Кажете ли ми, започваме да действаме на секундата. В момента президентът Харис чака на входа на боинга.

— Добре — каза президентът и се обърна към останалите. — Смятам, че трябва да действаме. Да го измъкнем оттам.

Докато президентът отново се обръщаше към генерал Дейвидсън, от другия край на кабинета внезапно долетя глас:

— Един момент, господин президент.

Съветникът по националната сигурност Майкъл Голдбъро внезапно стана от креслото до камината. Президентът се завъртя озадачен и чак тогава забеляза Голдбъро, който пристъпи напред с леко наведена настрани глава. Генералът също се обърна и по лицето му се изписа тревога.

— Нямаме време, сър — обади се той.

Президентът отново му направи знак да изчака и впи поглед в лицето на Майкъл Голдбъро.

— Какво има, Майк?

— Това би било грешка, господин президент — изрече спокойно Голдбъро.

Досега в кабинета се чуваше тихо шушукане, но изведнъж настана пълна тишина и всички отправиха погледи към него.

— Обясни ми, ако обичаш — каза президентът.

— Помислете си какво послание ще изпратим на света, ако измъкнем президента Харис с американски военен самолет. Ще заявим, че Договорът против изтезанията трябва да бъде прилаган спрямо Аугусто Пиночет или например Саддам Хюсеин, но не се отнася до американските лидери.

— Това е смешно… — започна генерал Дейвидсън, но с един бърз поглед президентът го накара да млъкне.

— Тази заповед е смешна, Майк — отговори Кавано. — Ние спасяваме един американски президент от капан и фалшива заповед за арест.

— Но дали и светът знае това, сър? Изпълнени ли са правните процедури според договора, който сме подписали и ние? Установено ли е, че заповедта за арест е неоснователна? Знам, че въпросът е риторичен, но има огромно значение.