Насрещен вятър

— Имам инструкции да ви съдействам, сър — каза новодошлият и набързо описа с какви сили разполага пред входа на авиобазата. — Американците казаха на моите хора, че трябва да дойдат тук, а не на пистите.

— Майоре, искам да инструктирате хората си да потеглят бавно и решително към втора зона, независимо от протестите на военните. Просто не обръщайте внимание на съпротивата им. Те няма да стрелят по вас. Уверявам ви. Ако се наложи, минавайте направо през загражденията.

— Много добре.

— Пред летищната част ще има някакъв портал. Не влизайте, но изчакайте там в пълна готовност и… — Камбъл извади от куфарчето си втори клетъчен телефон и го подаде на майора. — Моля ви, обадете се, ако позвъни. Ще се свържа с вас, за да ви дам инструкции.

Майорът кимна и излезе. На вратата се размина с мрачен мъж в добре скроен раиран костюм.

— Какво беше това, мистър Камбъл? — попита първият заместник на Джузепе Анселмо.

— Нищо особено, мистър Сигерели. Помолих карабинерите категорично да отхвърлят предложението на американците да дойдат насам и вместо това да се разположат пред портала на летищната зона, но без да влизат.

— Мистър Камбъл, съзнавате ли, че от съседния кабинет разговарям с правителството?

— Да, сър, знам това. Тази сутрин Джузепе дойде да ме посети. Знам, че той командва от Рим.

— А знаете ли, че решението да не се приближаваме до пистите на тази база идва също от мистър Анселмо и най-висшите правителствени кръгове?

— Знам и не смятам да нарушавам това решение, докато не ви убедя, че тълкувате съвсем погрешно договора със Съединените щати за наемане на територия. И базата, и пистите са ваша собственост.

— В момента италианското правителство е на друго мнение, мистър Камбъл. Моля ви занапред да не давате заповеди на италиански служители без мое одобрение.

— Както желаете. Но ако нямате нищо против, смятам, че по този въпрос трябва лично да поговоря с Джузепе.

— Моля — отвърна Сигерели и посочи към коридора. — Постъпете както намерите за добре.

Ларами, Уайоминг

Телефонът иззвъня точно когато изкушението да позвъни в залата за извънредни ситуации бе станало почти неудържимо. Джей грабна слушалката и с облекчение чу отсреща гласа на Шери Линкълн.

— Мистър Райнхарт, в момента имам връзка със сержант Джоунс от залата за извънредни ситуации. Генерал Дейвидсън бе повикан в Овалния кабинет и засега изчакваме. Сержант Джоунс ще поддържа линията открита, аз също ще чакам и ви моля да не затваряте телефона си.

Изнизаха се петнайсет безкрайни минути, без напрежението да бъде нарушено от други събития, освен новината за пристигането на Суонсън в самолета и появата на журналистически хеликоптер в „Сигонела“.

Джей се пресегна да включи малкия телевизор върху кухненската маса, прехвърли на Си Ен Ен и неволно трепна, когато видя на екрана пистите на базата.

В телефонната слушалка се чуваха приглушени звуци.

— Какво става там, Шери? — попита Джей.

— Президентът все още разговаря с командира на базата, а в момента преместват самолета, който беше между нас и С-17. Изтеглят го, за да не пречи.

Джей се озърна към телевизора и за момент загуби ориентация, виждайки едновременно с думите на Шери как изместват „Орион Р-3“.

— Гледам го по телевизията — каза той и се приведе напред. — Шери, виждам и още нещо. Операторът показва в близък план група… някакви автомобили, които чакат съвсем близо до пистите. Не са на самото летище, но изглежда, че стоят… пред портал или нещо подобно.

— Какви автомобили? — попита Шери. — Гледам през прозореца, но не мога да ги видя.

— Намират се пред вас, леко вдясно. Бронетранспортьори, джипове и още няколко коли. Опитвал ли се е някой да убеди президента да напусне самолета и да отиде в квартирите за гостуващи офицери или някъде другаде?

— Не.

— Не различавам емблемите им, но съм сигурен, че не са дошли да улеснят качването му в транспортния самолет.

— Все още не ги виждам.

Операторът от журналистическия хеликоптер даде още по-близък план и Джей видя как неколцина войници се мъчат да отключат портала, който ги отделяше от боинга, транспортния самолет и президента.

— Добре, Шери, работата става много дебела. Бих препоръчал да го качите на борда на С-17 веднага, преди онези да са излезли на пистата.

— Изчакай — каза Шери. Джей я чу как остави слушалката в скута си или върху някаква мека повърхност. След съвсем малко тя пак се обади: — Командирът на базата иска да изчака потвърждение от Белия дом. Казва, че хората му охраняват периметъра на зоната.

— Шери, ако някой охранява пистите, значи е невидим за телевизионната камера. Никой не пречи на онази група до портала. Струва ми се, че виждам подготовка за нападение, а ако това се случи, те могат или да нахълтат на борда и да го свалят, или да обкръжат боинга и да направят невъзможно прехвърлянето на Джон в транспортния самолет. Но ако той вече се е качил на С-17, няма да се намесват. Моля те! Накарай го да се размърда!

— Разбрано.

— Сержант Джоунс, още ли сте на линия? — попита Джей.

— Да, сър — отвърна веднага енергичен глас.

— Може ли да повикате генерал Дейвидсън?