Насрещен вятър

— Какви ги говориш, Стюарт?

— Имаме доказателства. Смятам, че трябва да го знаете от самото начало. Известно ни е, че сте били в Овалния кабинет, когато е дадена заповедта за онова нападение, и че това е станало след първоначалните разкрития на ЦРУ. Знаем също така, че са предприети целенасочени усилия да изглежда, че този ден никой от Лангли не е припарвал до Белия дом, но в действителност е присъствал един много виден служител на ЦРУ и вие сте дали заповедта чрез него.

— Не съм давал нито преки, нито косвени заповеди за онова нападение — отсече Джон Харис — и нямам намерение да продължавам да споря с теб за подобни безсмислици. Всъщност целият разговор е безсмислен.

— О, напротив. Знам, че си държавник, Джон, и бягането от отговорност е под твоето достойнство. Тъй като вече си нямаш началник на кабинета, който да ти напомня това, заслужава си да го сторя аз.

Харис се разсмя тихо.

— Значи сега се надяваш да ме засрамиш дотолкова, че да се предам на перуанското правосъдие? Стюарт, моля те, не се прави на наивник. Искаш от мен доброволно да се изправя срещу скалъпени обвинения в един фалшифициран процес, воден от диктатора в Лима, който се е заклел да ме екзекутира? Не се надявай.

— Сега сме в Италия, господин президент. Очаквам да се предадете на италианското правосъдие. Нека то да реши дали и кога ще отидете в Лима, а аз ви уверявам, че въпреки вашите скандални твърдения за перуанския президент и перуанската съдебна система това е една цивилизована страна, уважаваща международното право и международните договори, което едва ли можем да кажем за Съединените щати. Онзи Джон Харис, когото светът познава… като морален човек и държавник… би избрал най-правилната постъпка и би прекратил този наивен опит за бягство, който несъмнено е под достойнството на единствения американски президент, отказал да приеме гарантирано преизбиране. Между другото, винаги съм смятал, че вашата страстна подкрепа на идеята за един-единствен шестгодишен мандат е изключителен исторически факт.

— Не виждам смисъл да продължаваме този разговор, сър Уилям, а твоите двусмислени комплименти не ме интересуват. Ти си прекалено опитен юрист, за да разчиташ на италианските съдилища. Всичко е било предварително нагласено, но не очакваше да ти се изплъзна.

— Така или иначе, не успя да избягаш. Все още си тук, съвсем близо до мен.

— Не предизвиквай дипломатически сблъсък, Стюарт. Няма начин да спечелиш. Преди петнайсет години се провали, ще се провалиш и сега.

— Миналото си е минало. Днес е съвсем друго. Доста самонадеяна позиция си заел. Като републиканец очакваш един президент от демократическата партия да те спаси. Вярата ти в президента Кавано е наивна и ти несъмнено го знаеш.

— Действащите американски президенти по принцип рядко приемат бившите им колеги да бъдат малтретирани, арестувани или подлагани на пропагандни съдебни процеси. Приятен ден, Стюарт. За по-нататъшни разговори се опитай да се свържеш с моя адвокат мистър Джей Райнхарт.

Харис продиктува номера и прекъсна връзката, после стана от пилотското кресло и се върна в салона, без да крие гнева си.

— За какво ви търсеха? — попита Шери, но той само й махна с ръка. Напрегнато се мъчеше да си припомни всичко за събитията, довели до катастрофалната акция в Перу.

— Остават броени минути, сър — каза Шери.

Харис въздъхна и разтърка очи.

— Дано да е тъй, Шери. Много бих искал да се махна.

16

Белият дом

Понеделник, 12:00 ч местно време

Президентът Джейк Кавано нахълта през източната врата на Овалния кабинет и веднага застана пред бюрото си, като направи знак на секретаря по печата да намали звука на телевизора.

— Добре, казвайте какво трябва да знам, преди да измъкнем Харис оттам.

До влизането на президента Джак Ролинс бе седял встрани от бюрото. Той кимна на Кавано и посочи екрана.

— Погледнете, сър. Цветно предаване на живо за публиката от цял свят.

Президентът се завъртя, скръсти ръце и пристъпи към телевизора.

— Какво гледаме? Си Ен Ен ли?

— За съжаление, да.

Ролинс му обясни за колоната автомобили и войници, чакащи пред вече отворения портал на летищната част във флотска авиобаза „Сигонела“, и изтъкна, че командирът на базата е готов да придружи Харис до военния самолет.

Президентът се обърна, огледа кабинета и преброи присъстващите един по един.

— Защо няма никой от Лангли?

— Директорът е на път от Ню Йорк насам, а не исках да притискам ЦРУ да ми изпратят заместника му — отговори Ролинс.

— Трябва да го включим в решаването на въпроса колкото се може по-скоро. — Кавано погледна Джак Ролинс, тръсна глава и посочи телевизора. — След като Си Ен Ен осигурява картина, очевидно не ни трябва човек от Националната разузнавателна служба.

— Светът вече не е същият, нали? — кимна Ролинс.

— Какво казват италианците? — обърна се президентът към заместник държавния секретар Руди Бейкър, който седеше на дивана и тъкмо прибираше клетъчния си телефон.