Насрещен вятър

— Това ли е изявлението ви, мистър Райнхарт? — попита съдията, продължавайки да седи облегнат назад.

— Да, сър — отговори Джей с чувството, че се е провалил най-позорно.

— Благодаря. — Съдията подпря лакти на масата. — А сега, господа, ако няма много да протестирате, смятам да взема решение и след това да се заема със скучните всекидневни задачи на този съд.

Докато Джей говореше, Стюарт Камбъл бе седнал. Сега той внезапно стана.

— Моля, сър.

По лицето на съдията се изписа дълбока изненада.

— Сър Уилям? Какво повече може да се каже, сър?

— Ще бъда благодарен, ако ми разрешите официално да оборя възраженията на скъпия мистър Райнхарт срещу очевидните основания за арест.

— Необходимо ли е, сър Уилям?

— Да, сър, крайно необходимо.

— Длъжен съм отново да ви предупредя, че това няма да се отрази върху решението ми. Не сте длъжен да отговаряте на казаното. То не засяга по същество целта на съдебното заседание. Трябва ли да ви напомням, че разглеждаме само заповедта за арест, а не екстрадирането?

— Разбирам, сър, но става дума за извънредно сериозен прецедент в международното право, който ще бъде наблюдаван с огромен интерес от целия свят. В наш интерес е да не оставяме неизяснени въпроси.

— Е, добре. Говорете — отвърна съдията и отново се облегна назад, оставяйки чукчето пред себе си.

— Благодаря. — Камбъл вдигна от масата дебел сноп листове и се обърна към Джей. — Ще осигуря копие от този доклад за съда и за мистър Райнхарт, но позволете да изложа накратко фактите. Мистър Райнхарт твърди, че нямало връзка между заповедта на президента Харис до ЦРУ и прилагането на изтезания спрямо обитателите на една сграда, която наистина е използвана за нелегално производство на наркотици, но същевременно е подслонявала жените и децата на мнозина от работниците… и всички те са били инквизирани. В хода на двудневните разпити някои мъже, жени и дори деца били обезглавени, много от жените и момичетата пребити и изнасилени, а накрая всички оцелели били заключени в сградата и изгорени живи. Оцеляло е само едно петнайсетгодишно момиче, сметнато за мъртво и изоставено между труповете.

Найджъл Уайт скочи на крака.

— Сър, длъжен съм да протестирам срещу тази безсрамна замяна на правните доказателства със страховити, но напълно безпочвени приказки!

— Приема се! — отсече съдията. — Сър Уилям, никакви волности повече!

— Да, сър. Исках само да изтъкна следното. Перуанското правителство откри доказателства, че на деветнайсети ноември, четиринайсет дни преди началото на операцията, президентът Джон Харис е имал среща в Овалния кабинет с високопоставен служител на ЦРУ. Този служител на име Бари Ренълдс го уведомил, че група наемници от бившата партизанска организация „Сендеро Луминосо“ са се съгласили да нападнат и унищожат фабриката за наркотици срещу един милион долара. Трийсет минути по-късно мистър Ренълдс напуснал Белия дом с устното разрешение на американския президент да организира нападението и да плати от секретни фондове на ЦРУ. На тази среща мистър Ренълдс изрично е подчертал, че подобна акция може да се осъществи единствено от професионални главорези, при което съществува сериозен риск те да се окажат жестоки и кръвожадни, да пренебрегнат заповедите и да се стигне до инквизиции на хората във фабриката, а после всички свидетели да бъдат избити. Уведомен за това и посъветван от мистър Ренълдс да отмени нападението, президентът Харис въпреки всичко заповядал акцията да бъде проведена, защото смятал, че да се прекрати непрестанният приток на обработен кокаин и хероин от тази област е далеч по-важно, отколкото да се съхрани животът на шепа местни жители. Разбира се, президентът едва ли е очаквал да пострадат жени и деца, но е знаел, че при одобрената от него операция ще загинат човешки същества. Разполагаме с копие от дневника за срещите на президента през този ден. В графика липсват трийсет минути. Макар че никъде не се споменава за посещението на мистър Ренълдс, перуанското разследване откри безспорни доказателства за това посещение, провери ги най-щателно и именно върху тях се гради заповедта за арест.

Найджъл Уайт понечи да стане, но Джей го хвана за рамото и се изправи вместо него.

— Господин съдия, може ли да задам един въпрос?

— Не виждам причини да ви откажа, мистър Райнхарт — отвърна саркастично съдията, — след като явно сме се захванали да създадем нова съдебна процедура. Моля, заповядайте.

— Сър Уилям, какво представляват тези така наречени безспорни доказателства? — попита Джей.

С безкрайно самоуверено изражение, от което по гърба на Джей пробягаха хладни тръпки, Стюарт Камбъл се завъртя към него и помълча.