Насрещен вятър

Крейг бе започнал да рулира напред, но сега натисна спирачките и задържа самолета малко преди бялата линия, която го отделяше от пистата за излитане.

— Какво става? — попита той.

— Не знам…

Аластър не довърши, защото бе проследил погледа на Крейг надясно. На около километър и половина от тях по отсрещния край на пистата се движеха светлини.

— Коли? — изрече въпросително Аластър.

Крейг кимна.

— Така ми се струва.

В ушите им прогърмя изненадан глас.

— Десет десет, на пистата са излезли неидентифицирани автомобили. Задръжте позицията.

Левият показалец на Крейг натисна бутона за радиостанцията върху щурвала.

— Какво означава това, кула? Какви автомобили?

— Още не знаем, десет десет. Изглежда, че са минали през някой от служебните портали. Изчакайте.

Светлините на фаровете се разтегляха в редица и потегляха право към тях. Две, три, четири коли с тревожно мигащи червени и сини лампи.

— Казано на простонароден език, Крейг, мамка му!

— Подкрепям изказването — отвърна Крейг, като се озърна към Аластър. — Накарай го да ни даде разрешение за излитане.

Аластър кимна и натисна бутона на предавателя.

— Кула, ние поемаме отговорността, но искаме разрешение за излитане при първа възможност.

За двайсетина секунди настана мълчание, после прозвуча предизвикателен глас:

— Разбрано, десет десет, имате разрешение да излетите на свой риск и по преценка на пилота. Внимавайте за самоволно нахлули хора и машини на пистата.

— Свържи се с командир Суонсън по телефона! — нареди Крейг на Аластър. — Знаеш ли номера?

— Да.

Аластър измъкна с едната ръка листче от джоба си, а с другата грабна слушалката на сателитния телефон. Набра номера и зачака. Пред тях колите спираха по централната линия на разстояние шестстотин метра една от друга. Сега всеки опит за излитане би бил равносилен на самоубийство.

Аластър имаше чувството, че е минала цяла вечност, преди командирът на базата да отговори.

— Капитан Суонсън? Обажда се Аластър Чадуик. Имаме проблеми. — Той обясни набързо какво е станало, после се обърна към Крейг. — Суонсън казва, че току-що е научил. Карабинерите са. Излезли на пистата, след като разбили един от служебните портали. — Аластър отново притисна слушалката до ухото си. — Да, сър? — Той помълча, кимайки от време на време. — Разбирам. Ще изчакаме.

— Какво? — попита Крейг.

— Опитва се да се свърже с Рим, за да разбере какво става. Казва, че не е получил нови заповеди.

Най-близката кола отново потегли напред, ускори и когато достигна началото на пистата, рязко спря отстрани. Фаровете сочеха право към кабината на боинга. Крейг видя как вратите на полицейския автомобил се отварят и отвътре излизат неколцина мъже с автомати в ръцете.

Кабинетът на външния министър, Рим, Италия

Когато го повикаха, заместник външният министър Руфоло Росини бе на път към дома си. Той веднага потегли обратно към министерството, където Анселмо го чакаше с лютата ярост на подведен бюрократ.

— Разбрали са ме погрешно, Джузепе.

Преди Анселмо да отговори, секретарката му се подаде иззад ъгъла и размаха ръце.

— Господине, мисля, че трябва да разговаряте с командир Суонсън от „Сигонела“.

Анселмо се завъртя с вдигнат пръст, за да я скастри, но в последния момент се удържа.

— Защо?

— Карабинерите превземат базата.

— Карабинерите… какво?

Тя посочи телефона и Анселмо се хвърли натам, правейки на Росини знак да седне.

— И това ли е твоя работа?

Росини бе пребледнял като платно и едва говореше.

— Аз… аз… не знам как…

Анселмо ядосано махна с ръка, после грабна слушалката и изслуша жалбата на командир Суонсън.

— Останете на телефона, капитане. Всичко това се върши зад гърба ни. Преди малко лично аз наредих на въздушния контрол да разреши излитането.

Той остави слушалката и изрева на секретарката си да го свърже с командира на карабинерите в района на базата, после насочи цялата мощ на гнева си срещу Росини.

— Какво точно им каза?

— Имате предвид…

— Знаеш много добре какво имам предвид! Защо са нахлули в американската база?

— Казах само, че ние… им благодарим за помощта и все още търсим начин да задържим мистър Харис заедно със самолета.

— Чудесно! Казал си това на един сицилианец?

— Да.

— И то сицилианец, който вчера едва се примири със заповедта да напусне базата. Да не си полудял?

Телефонът иззвъня и Анселмо се пресегна да дръпне слушалката.

— Командирът ли е? Добре. Обажда се външният министър на Италия. Слушайте много, много внимателно!

На борда на „Юро Еър“ 1010

Флотска авиобаза „Сигонела“, Сицилия

Четирима въоръжени мъже с униформи застанаха пред боинга. Единият плъзна показалец през гърлото си и посочи крилете на самолета.

— Иска да изключим двигателите — преведе Аластър.

— Тая няма да стане! — отсече Крейг.

— Да, но той размахва картечен пистолет.

— Нека си го размахва. Няма да изключа двигателите.

Аластър притисна слушалката към ухото си, очаквайки капитан Суонсън отново да се обади.

— Аластър, провери схемата на летището. Виж следващия вход към пистата. Как е дължината?

— Ще ни стигне — отвърна Аластър.