Насрещен вятър

— Смяташ ли, че трябва да го отпратя към друга държава?

Уолас поклати глава.

— Не сме казали такова нещо. Просто трябва да те предупредим, че дори ако всички обвинения са фалшиви, оборването на тая заповед няма да е… как го казвахте в Щатите? Бобена работа?

— Какво? — сепна се Джей и завъртя поглед към Джефри Уолас. — А, не. Казваме „фасулска работа“.

— Именно — кимна Уолас.

— Е, ако пратят твоя клиент зад решетките в Лима, менюто му май наистина ще е фасулско — пошегува се Найджъл. Той се изкашля и продължи. — За утре ще гледам да се освободя от всички други ангажименти.

Джей погледна групата мъже, които го чакаха до вратата, после пак се обърна към Найджъл и Джефри.

— Добре. Ще ви позвъня довечера, след като получа новини от кабинета на премиера.

Петнайсет минути пътуваха мълчаливо към хотела на държавния секретар. След като не успя да изкопчи от спътниците си и най-елементарни сведения, Джей реши, че вероятно са дребни чиновници.

Шофьорът спря до страничния вход на хотела. Човек от охраната отведе Джей към служебния асансьор и го придружи до петнайсетия етаж, където чакаше делегацията.

След като Джей се представи на държавния секретар и на заместник-министъра на правосъдието, с когото бе разговарял от Ларами, всички насядаха около изящна заседателна маса.

Един сътрудник на държавния секретар обрисува накратко ситуацията: британското правителство не желае да подлива вода на американците; контакти с кабинета на премиера извън установените дипломатически канали са крайно нежелателни; вече се уговаря наемането на луксозна частна резиденция за престоя на Джон Харис под домашен арест.

— Господин държавен секретар — отговори Джей, — вицепремиерът Шефилд обеща да ми се обади. Все още държа да го изслушам.

Държавният секретар Джоузеф Байър кимна и вдигна ръка с дланта нагоре.

— Мистър Райнхарт… може ли да ви наричам Джей?

— Разбира се — отговори Джей.

— Добре, Джей, вече обяснихме на мистър Шефилд, че сме дошли да осигурим дипломатическа връзка между двете страни, тъй че на твое място не бих се тревожил особено, ако няма вести от него. Всъщност именно затова исках да дойдеш тук — за да те предам лично в ръцете на мистър Маклафлин…

— Искам да проведа обещания разговор, господин държавен секретар.

Байър се усмихна.

— Знам, че искаш, Джей. Всеки добър адвокат би се вкопчил със зъби и нокти в подобно дело, но сегашният президент на Съединените щати не ме е пратил тук, за да седя на резервната скамейка. Той знае не по-зле от президента Харис колко е важно да се постигне пряка дипломатическа връзка между правителствата по подобни въпроси, а твоето посредничество мъти водата.

— Тоест?

— Тоест в съответствие с условностите на дипломацията Шефилд ще говори пред теб едно, а пред мен — и още повече пред министър-председателя — съвсем друго. С мен, като с най-близък съюзник на Великобритания, ще сподели истината. Това са държавни дела, Джей. Знам, че си опитен международен юрист, но сегашната сцена е безкрайно различна от онази, която познаваш.

— Какво предлагате, господин държавен секретар? Докато ние тук си говорим, президентът Харис лети насам и след час несъмнено ще бъде посрещнат на Хийтроу от полицейски служители със заповед за арест.

— Предвидили сме това.

Джей с усилие потисна гнева си от този снизходителен тон. Нуждая се от помощта му, макар че е самодоволен пуяк!

— Добре, а какво ще кажете утре, когато узнаем, че Стюарт Камбъл урежда съдебно заседание за установяване на вината, тъй че после да настоява за спешно екстрадиране? Аз ще се боря срещу подобно решение и ще обжалвам веднага, ако загубим, но трябва на всяка цена да узная мнението на премиера. Вие имате ли някакви уверения?

Байър се озърна към двама от сътрудниците, сякаш се мъчеше да преглътне някаква хаплива забележка, после отново погледна Джей.

— Вече знаем какво смята това правителство, Джей. На думи най-усърдно ще подкрепят необходимостта от спазване на международното законодателство, ще оставят съда да вземе решение за екстрадиране, а после тихомълком ще уведомят съдиите, че очакват Харис да получи право на обжалване, което може да се проточи до второ пришествие. След това Британия ще постъпи както в случая с Пиночет — отлагане, отлагане и пак отлагане. Ще пишат мъдри слова, ще заглаждат задкулисно дипломатическите проблеми и ще публикуват тържествени изявления за закона и отговорностите спрямо международните договори. С други думи, започва се един безконечен процес, който в крайна сметка ще приключи с разрешение Харис да се прибере в Съединените щати. Няма никакъв повод да се вълнуваме.

— Получихте ли уверение за това от английския премиер, господин държавен секретар?

— Виж какво, в дипломатическите дела…

— Не, по дяволите! — прекъсна го Джей. — Като адвокат на президента Харис задавам ясен въпрос с много сериозно правно значение. Моите уважения, господин държавен секретар, но имате ли личното уверение на английския премиер, че описаният от вас сценарий ще бъде изпълнен?

Байър се облегна назад и въздъхна презрително.