Насрещен вятър

29

На борда на „Юро Еър“ 1010

Флотска авиобаза „Сигонела“, Сицилия

Вторник, 16:50 ч

Крейг Дейтън погледна часовника си и нервно въздъхна. Бяха приключили рулирането и чакаха с включени двигатели в края на пистата.

— Мисля, че пак загазихме, Аластър — каза той, гледайки кулата в далечината. — Някой нарочно не ни дава разрешение за излитане.

Вторият пилот вдигна вежди многозначително и се озърна към своя партньор.

— И ако ми разрешите да говоря открито, доблестни капитане, това безкрайно ни изненадва, нали?

Крейг го погледна с усмивка.

— Май си позволих да повярвам, че всичко е уредено. Попитай отново.

— Вашето желание е мой свещен дълг, сир — заяви Аластър и натисна бутона, за да поиска за трети път разрешение от наземния контрол.

— Разбрано, „Юро Еър“ — отговори младият служител от базата. — От Рим казват, че все още координират полета. Моля, изчакайте.

— Тук „Юро Еър“ четири две… тоест десет десет, благодаря — каза Аластър и мислено си напомни още веднъж, че позивните им вече са променени с номера на чартърния полет на „Юро Еър“ десет десет. Озърна се към Крейг и забеляза, че командирът е натиснал бутона за повикване на старшата стюардеса.

След трийсет секунди Джилиан отвори вратата на кабината и Крейг й заръча да повика Шери Линкълн.

— Искал си да ме видиш — каза след малко Шери, подавайки глава през вратата.

— Бавят ни с разрешението за излитане, Шери. Мисля, че трябва да позвъня на капитан Суонсън.

Тя се замисли, после поклати глава.

— Просто ни бавят по вина на Рим. Изчакай. Ще се върна след няколко минути. Ако междувременно получиш разрешение, приеми и излитай.

Шери се върна при Джон Харис и му обясни положението, докато търсеше името и телефонния номер, които й бе дал капитан Суонсън. Набра дългата поредица от цифри и зачака. След малко се обади мъжки глас.

— Ало.

— Обажда се Шери Линкълн, помощничка на президента Джон Харис. Бих искала да разговарям с външния министър Анселмо, ако е възможно.

— Моля ви, изчакайте, синьорина — отвърна спокойно гласът.

Отсреща настана мълчание, но не се чуха звуци от прехвърляне на връзката.

— Искахте да говорите с министър Анселмо, нали? — попита мъжът отсреща тъй внезапно, че леко я стресна.

— Да. Ще може ли да се обади?

— Очевидно ще може, мис Линкълн, тъй като в момента е на телефона. Говорите с Джузепе Анселмо.

Шери побърза да се извини и изложи опасенията си.

— Трябва да ви попитам, сър, дали италианското правителство възнамерява да попречи на заминаването ни.

Отсреща отново настана мълчание, преди Анселмо да отговори.

— Ще проверя този въпрос, мис Линкълн — отвърна той с явно нежелание да се ангажира. — Как да се свържа с вас?

Тя продиктува номера на клетъчния си телефон, благодари и приключи разговора.

— И какво? — попита Джон Харис, когато тя прибра телефона.

— Странно — отговори Шери. — Изглеждаше изненадан, което означава, че може би някой друг командва парада.

Извънредна въздушнотранспортна мисия на ВВС на САЩ (ИВТМ 52)

В полет, на 990 километра от Лондон

Шестима мъже и една жена се бяха настанили удобно в луксозния заседателен салон на военния боинг 757 от президентското ято на Осемдесет и девета военнотранспортна ескадрила към базата „Андрюс“. Всички наблюдаваха държавния секретар Джоузеф Байър, който приключваше разговора си по един от сателитните телефони.

— И тъй — каза Байър, след като остави слушалката, — онова съдебно заседание в Лондон току-що е започнало. Чиста формалност. Ще издадат английски вариант на заповедта за арест и след това просто ще чакат Харис да слезе от самолета.

— Самолетът още е на пистата в „Сигонела“, сър — уточни един от мъжете, — но очакваме всеки момент да излети за Лондон.

— Разговаряхте ли с хората на министър Анселмо? — попита заместник-министърът на правосъдието Алекс Маклафлин.

— Разговарях лично с Джузепе Анселмо. Цялото италианско правителство ликува. — Байър огледа всички около масата. — Добре, първа точка от дневния ред е да укротим онзи пропъден тексаски съдия и да го отстраним от пътя си. На Харис не му трябва такъв адвокат, а и не искам някакъв си провинциален каубой да нахълта в Бъкингамския дворец и да потърси помощ от слисаната кралица, с което окончателно ще обърка положението.

— Объркал ли е нещо? — попита с изненада Маклафлин. — Знам, че малко прилича на карикатура, но разговарях с него и проверих проявите му в международното право преди сблъсъка с комисията по съдебна етика. Не ми се видя глупав. Няколко години е работил с Джон Харис.

За момент държавният секретар се втренчи в Маклафлин.

— Наистина ли?

— Да. И между другото, съсипал е съдийската си кариера, защото се влюбил в една обвиняема, с която, бих добавил, по-късно сключили брак.

— Е, само преди няколко часа този твой влюбчив и способен международен юрист нахълта на Даунинг стрийт десет и на практика притисна британското правителство до стената, настоявайки да узнае какво ще предприемат.