Насрещен вятър

— Е, основните причини са две — отвърна посланикът с енергичен глас, в който се долавяше лек акцент от Нова Англия. — Първо, трябва да уточним какво смятате да предприемете, и второ — да ви съобщя, че екипът от Вашингтон ще пристигне след около два часа.

— Какъв екип?

— Държавният секретар, няколко души от Министерството на правосъдието и неколцина други. Президентът Кавано ги праща, за да ви помогнат да подготвите защитата на президента Харис след кацането му тук. Предполагах, че знаете.

— Не, сър, не знаех. Разбира се, от все сърце приветствам тази подкрепа, но не подозирах за нея. Два часа ли казахте?

— Дори по-малко. Пристигат на терминала за частни самолети в Хийтроу. Ако желаете, ще изпратя кола от посолството да ви вземе.

— Да, ще ви бъда благодарен.

— А сега за англичаните. Знам за днешната ви среща с Тони Шефилд.

— Мога ли да попитам откъде знаете, сър?

— Аз съм посланик на дружеска страна. Когато американски юрист идва да се консултира с британското правителство относно съдбата на бивш американски президент след пристигането му в Англия, Външно министерство се смята за длъжно да ме държи в течение.

Чувството за вина се превърна в мрачен облак. В края на краищата случаят засягаше отношенията на две велики държави, а Джей бе действал така, сякаш ставаше дума за най-обикновен личен въпрос.

— Извинявайте, че не ви се обадих, господин посланик.

— Няма проблеми. Мога ли да ви наричам Джей?

— Да, сър.

— Добре. Казвай ми Ричард. Виж сега, Джей. Нито Шефилд, нито министър-председателят ще държат пряка връзка с мен. Ще се обадят на теб, ако са обещали. Затова ще ти бъда много благодарен, ако си запишеш моя личен номер и ми звъннеш веднага щом узнаеш нещо съществено.

Той продиктува номера и Джей го записа.

— Според вас, господин посла… Ричард, какво можем да очакваме от британците?

— Откровено казано, не знам. Това, което мога да кажа, е, че сегашното правителство се отнесе критично към действията на съдебните власти по случая „Пиночет“.

— С други думи, според сегашните управници правителството на Блеър е трябвало да подкрепи твърдението на Пиночет, че като бивш държавен глава притежава имунитет и не може да бъде арестуван или екстрадиран?

— Не. Точно обратното. Някои представители на сегашната администрация явно смятат, че е трябвало в срок от двайсет и четири часа след арестуването Пиночет да бъде екстрадиран в Испания, макар че от правна гледна точка това просто не е възможно.

За момент Джей се обърка.

— Значи те… подкрепят бързото екстрадиране?

— Не бих казал, че го подкрепят по принцип или че са готови да прескочат нормалните правни процедури, Джей. Но те предупреждавам: някои от съветниците на премиера му нашепват, че Великобритания няма правото да отлага екстрадиране по политически съображения. С други думи, президентът Кавано спешно изпрати насам държавния секретар по редица причини и една от най-важните е да се опита да убеди премиера, че Великобритания не бива да се меси по какъвто и да било начин в работата на съдилищата си.

— Това донякъде ме смущава — каза Джей. — Нима наистина смятат, че има пряка връзка между случая с Пиночет и президента Харис? За Пиночет целият свят знаеше твърдо, че обвинението в прилагане на изтезания е основателно. Скалъпените обвинения срещу Джон Харис са нещо съвсем различно. Те са напълно безпочвени.

— Да, добре изтъкнато, но има и друг проблем. В случая с Пиночет опитът за арест бе предприет от трета страна, Испания. Дори правителството на Блеър би подкрепило едно изпращане на генерала обратно в Чили, ако смяташе, че родината му се готви да започне съдебен процес срещу него. Но всички усещаха нещо гнило около факта, че жалбата идва от трета страна. Испания настояваше англичаните да изпратят чилиец в Испания, където да бъде съден, защото е убивал предимно чилийци в Чили. Цялата работа изглеждаше изсмукала от пръстите. — Посланикът помълча и продължи: — В случая с Джон Харис проблемът е там, че именно нацията, която смята свои граждани за жертви на изтезания и убийства, подписа заповедта за арест и иска екстрадирането му. С други думи, Перу иска той да бъде изпратен в Перу, за да отговаря по обвиненията, че е дал заповед за измъчване и убиване на перуанци. Играта става съвсем различна.

— Моят проблем, сър, е там, че ми трябва време, за да докажа пред съда цялата несъстоятелност на обвиненията. Перуанците очевидно искат да го съдят в Перу, където обвиненията ще се смятат за основателни, независимо дали са доказани, или не.

— Признавам, дилемата е наистина тежка и нямам представа дали британският премиер ще сметне различията от случая с Пиночет за толкова съществени, че да оправдаят една намеса в наша полза. Просто не знам и затова със затаен дъх ще чакаме да чуем думата му.

Посланикът приключи разговора и Джей отново се опита да се свърже с кантората на Уолас. Оттам отговориха, че Уолас още не е дошъл, и Джей му остави кратко съобщение, сетне затвори телефона, скочи на крака и закрачи напред-назад из стаята, потънал в размисъл.