Натоварени със зло

(По-късно Мишел ми обясни какво значи това. На руско-японски е и значи „да дам, да пусна филизи“. Ако живееше в по-стари времена, щеше да каже „изкефих се“, а сега — „дадох филизи“. Флора!)

След яденето всички се раздвижиха, за да се настанят удобно за храносмилане. Някои запушиха. Други започнаха шумно да дъвчат бетел и да плюят оранжева слюнка. Някой захрупа бонбони. Започна зеленият шум. Ясно е, че аз не разбирах и половината от това, което се говореше, но, според мен, нямаше кой знае какво за разбиране. Някой изведнъж заявява: „Гъдел ме е. Лазят ми червеи по корените.“ Друг веднага откликва: „Личинките съвсем ме изядоха. Няма ли кълвачи за тях? И да се почешеш не може.“ Трети се включва: „Влагата е малко. Сухо ми е, храсти. Ех, да имах повечко влага…“ И така нататък, и няма край. Вижда се, че това им харесва. На всички, без изключение. Усмихват се блажено и даже очите им блестят.

След това изведнъж някакво момче с пъстри плувки и фланелка на райета стана от земята, избра си едно по-равно място на няколко крачки встрани и започна да се чупи на различни страни в някакъв бавен, почти ритуален танц. Той сигурно танцуваше под звуците на своя функ, така че музиката чуваше само той, а ние виждахме само ритъма на тази музика. И това ни харесваше, и докато танцуваше, зеленият шум притихна, и всички гледаха танцьора, а когато той се умори, седна и легна, сякаш всички си поеха дъх и моята съседка отляво отново произнесе: „Филизи — дах“.

В това време започна да се мръква и луната се яви над дърветата. Явиха се и комарите. Над залива се надигна мъгла и започна да обгръща крайбрежните храсти. Изведнъж изреваха мотори, гръмна с пълна сила огромна музика, блеснаха фарове и дузина ездачи на мотоциклети отпраши нанякъде. Превалиха близкия хълм и пак стана тихо.

От другата страна на огъня някакво момченце (явно още новак, защото не знаеше жаргона), започна да разказва за някакъв съдебен процес, състоял се вчера в града. Трима хомозяки от спецтеха, дето цяла година спокойно тарашили коли и въртели търговийка с части, били осъдени на година изправтруд, щото ръцете им били златни и всички ги характеризирали отгоре додолу положително. А един флор — Костя от Хабаровск, дребничък, с червеникави коси и без преден зъб — бил осъден цял месец да мие безплатно клозетите на Трийсетачката, на месокомбината, само защото свил два хляба от магазина, докато разтоварвал един фургон.

Флората замълча, докато усвояваше информацията. Някой промърмори: „Тия пипат яко“. Почнаха въпросите. Фамилията на съдията? Колко са били заседателите? Защо не са били шест? Имената им? Кой е завел делото? Момченцето не знаеше нищо. Не знаеше даже, че в съда има адвокати. Упрекнаха го: „Много си тих, храстче“ — и го оставиха на мира.

Някой започна да разказва за друг процес, в Челябинск, но това вече си беше чист жаргон и аз не успях да разбера дори това, дали съдът в Челябинск е бил добър или лош. Нито кого и защо са осъдили. „Не съдете, за да не бъдете съдени“12 — почти пропя в мрака женски глас. Тези думи прозвучаха с пронизителна сила, ясно и отчетливо като висша истина, на фона на шумовата неубедителност на жаргона.

И тогава заговори Нуси.

Това беше проповед. На прекрасен литературен език. Ако понякога преминаваше на жаргон, то беше само за да подчертае и да разтълкува на тези, които не разбираха, някоя своя особено важна формулировка.

Той говореше за Флората. Говореше за особения свят, в който никой на никого не пречи и където мирът, в смисъл на свят и Вселена, се слива с мира, като покой и дружба. Където няма принуда и никой не е задължен на никого. Където никой никога и за нищо не обвинява. И затова е щастлив, щастлив с щастието на покоя.

Ти идваш в този свят и светът те прегръща. Той те прегръща и те приема такъв, какъвто си. Ако те боли, Флората ще поеме твоята болка. Ако си щастлив, Флората с благодарност ще приеме от теб твоето щастие. Каквото и да се случи с тебе, каквото и да направиш, Флората ти вярва и знае, че си прав. Флората на никого не натрапва своето мнение, а ти си свободен да говориш когато и да е, за каквото и да е и Флората ще те изслуша внимателно. Извън Флората ти си дивеч сред ловци, а тук си клон от дървото, лист от храста, част от цялото.

Той говореше за законите на Флората. Флората има само един закон: не пречѝ. Но ако искаш да бъдеш истински щастлив, трябва да следваш няколко добри и мъдри съвета. Никога не искай много. Флората ще ти дари всичко, което наистина ти трябва, останалото е излишно. Колкото повече искаш, толкова повече пречиш на другите, значи на Флората, значи и на себе си. Говори само това, което мислиш. Прави само това, което желаеш да правиш. Единствено ограничение: не пречи. Ако не искаш да говориш, мълчи. Ако не искаш, не прави нищо.

Трионът е силен, но стволът е винаги прав.

Намерил си портмоне? Пази се! Ти си в голяма опасност.

Можеш да искаш само това, което искат да ти дадат.

Можеш да вземеш. Но само това, което не е нужно на другите.