Натоварени със зло

Причината беше в това, че моята хипотеза за „звездните гробища“ всъщност, не нарушаваше нито един от фундаменталните закони на физиката. Тя можеше да бъде вярна или да не бъде вярна, но в никакъв случай не можеше да бъде наречена невъзможна. Природата би могла да бъде устроена и така, че „звездните гробища“ да съществуват реално. Щом се оказва, че тя не е устроена така, то тогава защо да не се намесим, особено когато имаме желание и съответните възможности. Нека това да бъде едно сравнително рядко явление, съвсем не съм настоявал за метагалактично разпространение. Ето, например, фуорите. В цялата Галактика са открити само няколко. Рядкост. Специфично съчетание на физически условия. Добре, нека и с моите „гробища“ да бъде така. Нека само да ги има (ако ги няма). Готов съм всеки момент да предоставя всичките си изчисления.

Странно и нелепо е устроен човекът. В случая едва ли има нещо, с което да се гордея. А аз се гордея. Гордея се, че ми се удаде да озадача Ахасфер Лукич. Той дълго се въртя, суети се, крачи нагоре-надолу и накрая се предаде. Призна, че такова нещо не е по неговите сили, но обеща в най-близко време да направи нужните справки.

Ето така, по такъв трагикомичен начин, се определи днешната ми съдба. Седя сега на мръсния и неудобен нар, навън е ноември, прелитат снежинки, в стаята е топло, макар парното да не работи с пълна сила, пиша тези записки, без да ги адресирам до никого, трепетно чакам кога в космическия мрак на Кабинета ще прозвучат тежките крачки на моята днешна съдба.

Току-що си спомних, просто така, без причина. Гриня започна всеки ден да плаща в стола с чисто нова банкнота от три рубли и както стана широко известно, се бил записал в профкомитета за „седморка-жигули“… Следователят от районната прокуратура, който ме разпитва, деликатно, но настойчиво се опитваше да разбере не съм ли забелязал в последно време някакви промени в характера, поведението и начина на живот на гражданина Бикин Г. Г. И аз исках да разбера същото. Беше ми болезнено интересно да разбера какво става в крайна сметка с хората „станали жертва на мошеническите машинации на гражданина Прудко Л. А., представял се като сътрудник от системата на застрахователния институт“. С нищо не можах да помогна на другаря следовател, и само си признах честно, че аз самият не съм станал жертва на споменатите машинации. Мисля, че не ми повярва. Във всеки случай, когато се сбогувахме, той, с доста неприятен израз на лицето, ми обеща пак да се срещнем.

Ние, разбира се, повече никога няма да се срещнем.

5. Този беше висок, с една глава над мене, облечен с дълго кожено…

Дневник

14 юли

Вчера не съм записал нищо, защото целия ден дежурих в 4-та детска. Както и преди, най-мъчителното и непоносимо нещо за мен е да асистирам при операции. Затова поисках да се включа във всичките шест и благополучно изасистирах четирите, а на петата Борисич ме изгони да нося гърнетата по стаите и да идвам на себе си.

В лицея се върнах в девет и нещо, капнал от умора, и веднага се тръшнах да спя. Мислех, че ще спя спокойно до сутринта. Ядец. В два часа през нощта се домъкна Михей, натъпкан с впечатления. Оказа се, че заедно с Паша и Ирка ходили да слушат оня прословут Вега Джихангир. Те са в животински възторг от него. Пълен стадион народ. Джихангир реве. Синтезаторите реват. Народът реве. Прожектори. Синхролайтинги. Трещят бомбички. И така цели четири часа. След това вдигнали Джихангир на ръце и го понесли през целия град, към хотела. Мишел, разбира се, не запомнил нито една песен на Джихангир, но затова пък на връщане местните студиозуси го научили да пее техния боен марш, който започва така:

Рехо, рехо, рехо-хо-хо-хо-хо!
Ага-него, ням-ням-ням-ням!
Първички ня-а-ам!
Я хайде демо! Ха шервервумба!
Ха шервервумба, вумба-вумба,
цум-бай-квеле
толминдадо,
Цум-бай-квеле, цум-бай-ква…

И така нататък. О, тези ташлински титани на духа! Мишел не млъкваше, аз не издържах и все пак заспах. Сутринта се успах.

До обед старателно писах курсовата си работа.

Доброта и милосърдие. Ясно е, че двете понятия се припокриват, но има и някаква разлика. Може би, по отношение на понятието „активност“? Добротата е повече от милосърдие, но милосърдието е по-дълбоко. Освен това, милосърдието, за разлика от добротата, е винаги активно. Литературата на тази тема е огромна и безполезна. Ако това море от думи се изпари, ще остане една лъжичка сол. Нищо и половина. Трябва да попитам Г. А.: защо за понятията, които интуитивно са ни най-ясни, през последните двадесет века е писано и говорено най-много? (БЕЛЕЖКА 16 юли Г. А. каза: защото интуицията е в подкорието, а понятието в кората. Неясно. Трябва да се обмисли.)