Не се връщай

— Той е отвеян драскач. Непрекъснато си рисува и драска нещо, докато говори по телефона.

— Виждал съм го — кимна Ричър. — Използва един адвокатски бележник, разтворен на бюрото му.

— Знаете ли защо го прави?

— Защото е отегчен.

— Но понякога не е отегчен. Най-вече когато пристигат важни новини. Тогава е направо щастлив.

— Това не е забранено от закона — сви рамене Ричър.

— Но продължава да държи химикалката. Променят се и нещата, които драска върху бележника. Понякога прибавя към тях и нови. Ключови думи.

Ричър не каза нищо.

— Нима не разбирате? — изгледа го Лийч. — Той борави с поверителна информация, която по закон трябва да се съхранява на едно-единствено място — в нашия архив. Ако тази информация или части от нея попаднат на друго място, това е грубо нарушение на правилата.

— Казвай, моля те! — не издържа Търнър.

— Записал е номера в бележника си? — попита Ричър.

— Да, госпожо — отвърна Лийч. — Да, сър. Точно това е направил.

Лийч извади от джоба си смачкан лист хартия. Очевидно лист от жълтия адвокатски бележник, който беше виждал Ричър. Голям и леко намачкан в краищата от многократно прелистване. Почти изцяло покрит с черно мастило от флумастер. Рисунките върху него бяха най-различни — листенца, квадратчета, спирали и някакви странни драскулки, между които се виждаха отделни думи и имена — част от тях дебело подчертани, други задраскани и почти неразличими.

Лийч сложи пръст върху първата ясно изписана дума, намираща се в първата третина на листа. _Кандахар_. До нея беше изрисувана дебела стреличка, която сочеше надясно.

— Това е последният сигнал преди онзи, който липсва. Означава, че Уикс и Едуардс напускат Кандахар и трябва да се върнат в Баграм — както им е било заповядано, до второ нареждане. Надлежно архивиран. В момента се намира в двеста и трета, където и трябва да бъде.

После показалецът й се премести върху последната третина на листа, където личаха две думи, разделени с тире. _Худ-Дни_. Буквата X беше допълнително украсена с барокови завъртулки. Един отегчен човек говори по телефона.

— Това е следващият сигнал след онзи, който липсва — поясни Лийч. — Той също се намира в архива, непосредствено до този от Кандахар. Изпратен е от Форт Худ, Тексас, откъдето нашите момчета докладват, че им предстои сериозно разследване, което ще продължи дни наред.

Пръстът й се повдигна нагоре и спря в средата на листа.

— А тази част от страницата отговаря на липсващия сигнал.

Средната третина беше плътно покрита с драсканици и завъртулки, с квадратчета, лабиринти и спирали. Но точно в средата й можеха да се различат буквите А и М, след които беше изписан четирицифрен номер. Първоначално бяха надраскани небрежно, а след това старателно повторени и удебелени — леко заострени, събрани по-стегнато и подчертани. А после забравени.

АМ 3435.

— Технически погледнато, той е извършил нарушение, сержант — каза с усмивка Търнър. — Но този път ще му простим.

АМ 3435.

Число, което Ричър със сигурност би запомнил лесно, защото беше закачливо. В смисъл, че 3 и 4, повдигнати респективно на 3-та и 4-та степен, плюс 3 и 5, повдигнати респективно на 3-та и 5-а степен, правеха точно 3435. Да, беше интересно. Подобни числа се обсъждаха от един човек на име Джоузеф Мадачи — собственик, издател и главен редактор на списание _Забавна математика_, излизало преди много години. Като дете Ричър беше попаднал на купища стари броеве от него в библиотеката на една база на морската пехота в Тихия океан.

— Кой е най-добрият начин да се свържа с майор Съливан от Военната прокуратура, сержант? — попита той.

— Директно ли, сър?

— Да, за личен разговор.

— Кога, сър?

— Сега.

— Посред нощ?

— Още в тази минута.

От джоба на Лийч се появи друг лист хартия. По-малък. Очевидно откъснат от някакъв бележник.

— Това е джиесемът на майор Съливан — каза тя. — Сигурна съм, че в тази минута е на нощното й шкафче.

— Как разбра, че ще ми потрябва?

— Просто предположих, че ще действате горе-долу по този начин. Защитата при наказателните дела се радва на доста широки правомощия. Ще разрешите ли да бъда откровена с вас?

— Разбира се.

Лийч извади от джоба си още едно листче. Пак от същия бележник.

— Това е личният номер на капитан Едмъндс, другия ви адвокат — подаде му го тя. — Според мен тя е по-добрият ви шанс. Усърдна и точна, обича да върши нещата както трябва.

— Въпреки че избягах от ареста?

— Мисля, че да.

— Значи е идеалистка?

— Побързайте да се възползвате, защото това няма да трае дълго. С майор Съливан няма да стане.

— Включиха ли вече и ФБР? — попита Ричър.

— Уведомени са.

— Кой организира нещата от страна на армията?

— Седемдесет и пета част на ВП. Екип начело с главен сержант Еспин, когото вече познавате. Той ви е арестувал и завел в Дайър. Някои хора твърдят, че го приема лично, защото сте се възползвали от добронамереността му. А самият той казва, че ви е направил услуга, която е спомогнала за реализацията на плановете ви.

— Каква услуга ми е направил?